Екотаксите отдавна са факт в няколко различни индустрии, които генерират масово разпространени отпадъци. Към момента с такива такси се облагат производители и търговци, които пускат на пазара опаковки за еднократна употреба, гуми, масла, автомобили и потребителска електроника.
От няколко години се говори за въвеждането на подобни продуктови такси и за текстил и обувки. И макар процесът да е значително напреднал, в обществото все още съществува дебатът за или против екотаксите в текстилния отрасъл.
Какви са аргументите на двете страни и има ли правилен отговор на въпроса? Систематизираме гледните точки в редовете по-долу.
Кой и защо е против екотаксите в текстилния отрасъл?
Логичният противник на екотаксите са самите бизнеси, които предстои да бъдат натоварени с тях. Според производителите и търговците, таксите ще доведат до повишаване на себестойността на продукцията и съответно до оскъпяване на крайния продукт.
Когато таксите влязат в сила, бизнесът ще бъде задължен да носи своята така наречена широка отговорност. По нейната сила, този, който пуска стоката на пазара, се задължава да си партнира с организации по оползотворяване на отпадъка или с ПУДООС (Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда).
Така екотаксата отива в Организациите по оползотворяване, които от своя страна плащат на подизпълнители, които събират отпадъка, сортират го и го предават за рециклиране.
Макар и разбираеми, обаче, резервите на бизнеса не отчитат един важен факт - съществуването на общоевропейската стратегия, според която събирането и рециклирането на текстил и обувки трябва да стане задължително във всички страни-членки до 2030 година. Или иначе казано - макар и предизвикателно в краткосрочен план, плащането на екотакси е важен маркер за отговорност и конкурентоспособност на бизнеса в дългосрочен план.
Какви са аргументите “за” екотаксите за текстил и обувки?
Климатичните промени са дребна подробност и досаден детайл до момента, в който видим новини за пресъхнали реки и пред населението застане проблемът за достъп до питейна вода. И ако в България подобен род новини все още са рядко срещани, то статистически данни сочат, че честотата и продължителността на екстремната суша са се увеличили с почти една трета в световен мащаб от 2000 г. насам.
Именно климатичните промени са в основата на Зелената сделка, от която България е част. Целта на тази дългосрочна стратегия е плавно преминаване към кръгова икономика и разумно оползотворяване на ресурсите в различни индустриални отрасли. В продължение на усилията за по-малко отпадък и по-интелигентно енергийно потребление, Европейската комисия приема Стратегия за устойчиво производство и управление на текстилни изделия в края на март 2022 година.
Според тази стратегия, до края на 2030 година всички текстилни продукти на европейския пазар трябва да отговарят на определени изисквания за устойчивост. Сред тях са по-голяма издръжливост, по-лесна поправка и пълна рециклируемост. Същата стратегия гласи, че по-голямата част от текстила на пазара трябва да бъде изработена от рециклирани материали, а самият процес на изработка трябва да бъде социално отговорен и етичен спрямо служителите.
Казано с други думи - екотаксите са малка част от голямата трансформация, която предстои в индустрията на текстилното производство. Това е процес, който не може да бъде спрян и който по същество представлява модификация на консуматорските нагласи изобщо. Бързата мода вече не е модерна, а текстилните отпадъци вече нямат място на сметището. Вместо това, те ще бъдат използвани повторно или оползотворявани в отрасли като строителство, автомобилостроене и текстилна промишленост.
По какъв начин всичко това е аргумент “за” екотаксите за текстил? Много просто - светът се развива, порядките се променят и нуждите на потребителите и природата трябва да намерят своята разумна пресечна точка.
Като част от Европа, България има своя начертан път, а неговото извървяване означава актуалност на времето, поддържане на имиджа и повишаване на конкурентоспособността. Плащането на екотакси за текстилния отрасъл със сигурност е настоящ разход, но е и бъдеща инвестиция - защото когато светът се върти, никой бизнес не може да си позволи да спре на едно място.
Дебатът “за” и “против” екотаксите е грешен още в генезиса си, защото не може да съществува дебат “за” и “против” бъдещето. Докато сме заети да дебатираме, бъдещето вече е тук. А ние ще участваме в него - като деен играч или като вечно недоволният пасивен наблюдател.
Четете ни и в Google News
