Президентът: През 2013 г. не е проведена нито една реформа

България е пропуснала шанса си да бъде регионален лидер в електронното управление, защото за 15 години не е съумяла да извърши административна реформа, която да позволи неговото въвеждане. Това заяви президентът Росен Плевнелиев в изказването си пред участниците в Осмата годишна среща на бизнеса с правителството под наслов „Как България да тръгне в правилната посока“. Държавният глава и президентът на Естония Тоомас Илвес бяха гости на ежегодния форум с представители на бизнеса и на правителството, експерти и журналисти, организиран в. „Капитал“.  

Президентът Росен Плевнелиев прогнозира, че все пак до 2015 г. страната ни може да има „най-работещото електронно управление на Балканите“, но отново апелира за последователност в приоритетите, без значение кое правителство е на власт. Президентът изтъкна естонския пример, където след въвеждането на електронното управление инвестициите са нараснали три пъти, а доходите на населението - два пъти. „Решението на проблемите са работещите институции и административна реформа, която гарантира надпартийност и ефективност в действията на администрацията“. „Отлагането на този приоритет ще го оскъпи многократно и ще продължа да настоявам за неговото изпълнение“, категоричен беше държавният глава.

Посоката на България към изграждане на демокрация от европейски тип и към социално отговорна пазарна икономика е ясна и е вече зададена, каза президентът на дискусията. „Проблемът пред страната ни обаче е в ниската ефективност и в опитите на много хора да ни отклонят от пътя“, коментира Росен Плевнелиев. „Големият въпрос не е в посоката, а е в скоростта и в ефективността, с която надграждаме демократичните институции, с която гарантираме справедливост чрез институции, обърнати към хората, чрез съдебна система, която е гарант за справедливост и чрез ефективността институции, а не чрез месии, които обещават всичко“, подчерта държавният глава.

Росен Плевнелиев съпостави българския с естонския подход при преодоляването на предизвикателствата пред развитието и конкурентоспособността. „Решението е ясно – институции, които работят ефективно и надграждат по стратегическите национални приоритети, независимо кой е на власт. Няма големи и малки, има бързи и бавни, ефективни и неефективни“, смята президентът.

„През 2013 година няма проведена нито една реформа, въпреки че се смениха три правителства“, каза още Росен Плевнелиев пред представителите на бизнеса и на правителството. Той разкритикува замразяването на пенсионната реформа и идеите за национализация на „закъсали“ предприятия. Държавният глава изрази и опасения от подготвянето на антимонополни закони с популистки мерки, насочени срещу банкови институции и чуждестранни хранителни вериги. „Имаме нужда точно от обратното – от либерална икономика, търгуваща със света, и от експорт, който е двигател на силния икономически растеж. Трябва обаче да уважаваме всяка една инвестиция“, подчерта Плевнелиев. По отношение на борбата с монополите президентът напомни още, че тя се свежда до силни и независими регулатори, които да гарантират спазването на правилата от всички.

„Който иска да работи за ефективни институции за растеж и за конкурентоспособност, да въведе електронното правителство; който иска да работи срещу корупцията и монополите, да стартира националната програма за енергийна ефективност. Който иска повече демокрация в България, да премисли внимателно Изборния кодекс, защото той дава легитимност. Решенията са елементарни и не са свързани с много обещания, а с посветеност и с последователни стъпки в правилната посока“, обобщи президентът Росен Плевнелиев.

Пред участниците във форума президентът на Естония Тоомас Илвес открои пътя на реформите в балтийската страна, която съумява да завърши административната си реформа през 90-те години на XX век. До 1999 г. всички училища в страната са компютризирани, а на последните национални избори естонският държавен глава е упражнил правото си на глас по електронен път, докато е бил на посещение в чужбина.

„Електронното управление представлява сигурност и доверие чрез въвеждането на персонална електронна идентичност. Наличието на онлайн връзка не е достатъчно“, сподели президентът Илвес. По думите му, именно фокусът върху сигурността на електронната идентичност на гражданите е основната отговорност на правителството при въвеждането на електронното управление.

По думите на естонския президент, страни като Естония, Португалия и България могат да напреднат повече по отношение на въвеждането на новите технологии в услуга на гражданите от много по-богати европейски държави. Това ще бъде една от основните трансформации в Европа през следващите 10-15 години, прогнозира Тоомас Илвес.