Все повече млади хора на възраст до 25 години не могат да обслужват кредитите си (ВИДЕО)

Пада възрастта на хората, които не успяват да се издължат в срок на банките или кредитните институции, от които са взели заем. Основният длъжник вече не е от малкия град, а от столицата, Варна, Бургас и Пловдив. Последната тенденция се дължи на миграционния фактор, споделят от Асоциацията за управление на вземанията (АУВ).

Тревожната тенденция, че основната група недобросъвестни кредитополучатели са на възраст под 25 години, основно се дължи на липсата на достатъчна финансова култура. Може би би било добре да има ограничения в броя отпусната сума на хора до определена възраст, подобно на предложението младите шофьори да не могат да карат автомобили над определени конски сили. „Това би било дискриминация. При автомобилите става дума за човешки живот, докато при просрочените кредити не е така“, коментира Лилия Димитрова, председател на АУВ.

Въпреки тревожната тенденция, на пазара на бързи кредити се наблюдава подобрение относно плащаемост. За периода януари-юни на текущата година 38% повече българи са си платили задълженията, спрямо същия период на миналата година. „Има сериозно увеличение на плащанията на кредити. Това за мен е най-добрата и позитивна тенденция, отчитайки и въпроса какво ще стане след влизането ни в еврозоната. 38% е сериозно повишение. На практика хората започват да разбират по-добре финансовите си ангажименти. Стават по-отговорни спрямо задълженията си, но и вероятно имат и по-дори възможности да го правят, т.е. имат по-добри и регулярни доходи. Надявам се и да означава изсветляване на икономиката“, допълва Димитрова.

Също така добра новина е, че намалява средният размер на продадените потребителски кредити. За 2024 г. той е 909 лв., докато за предходната година е бил 1324 лв. Съветът на специалисти е, за да не се стига до затруднено обслужване, месечно да се връща не повече от 1/3 от месечния доход. „Трябва по-голяма финансова култура и по-сериозна отговорност от страната на хората за собствените им финанси. Винаги трябва да имат по няколко сценария при“, съветва Димитрова.

Друга тенденция е, че частта, която ни възлагат на тип „аутсорс“, постоянно намалява. Частта, която ни продават като дълг, остава сравнително устойчива последните няколко години. Де факто българският пазар последните 5-6 години е относително стабилен по отношение на задълженията, които идват при нас за събиране. „Това е доказателство, че финансовата ни еко система е изключително стабилна, добре предвидима. За да може при нас на годишна база да идват около 500 милиона просрочия като абсолютен баланс, това означава, че има сравнително устойчиво ниво на плащания от страна на кредитите на потребителите“, обяснява Димитрова.

Последните години се наблюдава и тенденцията, че нивото на плащанията на ипотечните кредити е много високо и съответно портфейли с обезпечения почти не се продават последните години или ако има такива, то те са по-скоро корпоративни, а не физически лица с ипотечни заеми. „Това, което се случи 2008-2009 гг. няма да се повтори, защото тогава се вземаха предвид стойността на имотите. Сега се взема предвид платежоспособност на потребителя. Банките тогава създадоха компании за недвижими имоти, които се занимаваха с real estate. Това вече банките не го искат. Те искат да вземат депозити и да дават кредити и да се фокусират върху тяхната основна дейност“, казва Димитрова.

Друга устойчива тенденция през годините, през 2024 и първото полугодие на 2025 г. се наблюдава силно е, че се наблюдава тенденция към извънсъдебно събиране и сключване на споразумения с длъжника. Съдебното производство единствено усложнява и забавя процеса по събиране, а накрая го и оскъпява и то за самия длъжник, заключават експерти.