Александър Алексиев пред ФАКТИ: В момента говорим за оцеляване на овцевъдството и то буквално

Българският фермерски кооператив е сдружение на четири водещи ферми в България, които носят над 22% от националното преработено овче мляко през есенно-зимния сезон, т.е. сезонът в момента. И ако това е добре, ето как стои въпросът с ваксините и как това може да се отрази на сектора… Пред ФАКТИ говори Александър Алексиев, собственик и управител на най-голямото индивидуално овче млекопроизводствено стопанство в страната, управител на Българският фермерски кооператив.

- Г-н Алексиев, вие повдигате темата за ваксината срещу шарка по овцете, но също говорите и доста остро за лицемерието на системата. Какво не се случва у нас както трябва?
- Надявам се, че сте наясно, че популацията на животните в България намалява експоненциално през последните 30 години. Какво ви говори това? Всички са с широко затворени очи. Никой не посмя да назове истинския проблем - липсата на краткосрочна и дългосрочна стратегия за сектора. Освен това, на практика липсва реален контрол от страна на държавата върху над 90% от стопанствата. Това доведе до редица неетични практики и хиляди ферми, които не отговарят на европейските санитарни изисквания. Именно оттам идва и проблемът с шарката - първото от много заболявания, които тепърва ще ударят България по същата причина.
Изпитвам болка, породена от неправдата и лицемерието. Посветил съм огромна част от живота си на изграждането на европейско, високопродуктивно стопанство, отговарящо на всички изисквания. А сега съм напът да го загубя и то заради популистки решения и натиск от хора, които не отглеждат и едно животно.
В България да си честен и реален производител се наказва със закон.
Давам ви само няколко примера:
-- преди две години суровото мляко беше обявено за стока с висок фискален риск и се въведоха УНП (уникални номера на превоз), които производителите подават към НАП. Това уж целеше ограничаване на сивия сектор, но реално УНП се подават само от големите производители, които и без това винаги са продавали с фактури.

Резултатът: излишна административна тежест върху изрядните, без ефект върху некоректните.

-- пак тогава отпадна изискването за доказване на реализирана продукция. Дотогава всички стопани с „високопродуктивни“ животни представяха на държавата фактури към мандрите. След въвеждането на УНП, това изискване отпадна и какво стана? Репресираме реалните, поощряваме фалшивите. В същата година броят на животните за субсидиране скочи с 15–20%. Чиста кражба.
-- още един абсурд: модулната ставка при директните плащания. Ферма със 100 овце получава с около 14% по-висока субсидия на животно от ферма с 1000 овце, въпреки че голямата ферма има 20–30 пъти по-високи разходи.

Сигурно сме единственият сектор, в който участниците в сивата икономика се поощряват, вместо да се санкционират. Давам ви и една проста аналогия - представете си, че сте изряден шофьор, и ви спре патрул. До вас профучава автомобил без номера, с превишена скорост и тъмни стъкла, а патрулът не реагира. Как бихте се почувствали? Ще спра дотук, за да не ви отегчавам.

- Защо фермерите не подкрепяте масовата ваксинация срещу шарка?
- Истината е, че фермерите са разделени на два противоположни полюса. Аз съм инициатор на подписка срещу ваксинацията и към момента съм подкрепен от стопанства, отглеждащи над 110 000 животни. Смятам, че над 50% от млякото в страната идва именно от тези ферми и те ще понесат най-тежките последици, ако се пристъпи към ваксинация.
Всекидневно ми се обаждат хора, които са силно притеснени какво следва. От другата страна са колеги, които вярват, че ваксинацията е панацея, че щом се приложи, всичко ще се нормализира. Истината е по-горчива: смятам, че те са подложени на сериозна манипулация от определени частни интереси.
Тук не трябват емоции. Трябват ясна стратегия и дългосрочен план.

- Все пак, когато говорим за ваксинация, говорим за превенция. Да разбираме, че няма нужда от превенция, или…
- Разбира се, че има нужда от превенция, не само срещу шарка, а като принцип. Основният инструмент за превенция е биосигурността на фермите. В закона са ясно разписани изискванията. След избухването на заразата бяха приети редица мерки от контролните органи, които на теория са отлични, но на практика неприложими. Причината - държавата не разполага с капацитета и инструментариума да осъществи ефективен контрол. Затова тези мерки не сработиха и стигнахме дотук.

- Какви сигнали се подават към обществото от институциите и нещо премълчава ли се?
- Не бих казал, че се премълчава. Просто се мълчи. Причината е, че решението е изключително тежко и комплексно. Засяга икономически, социални, регионални и медицински интереси. Все пак се надявам, че разумът ще надделее.

- Какво води след себе си ваксинацията. Какви изисквания се спазват…
- Ваксинацията е допълнителна, а не основна мярка. Прилага се, след като са изчерпани всички останали. Например - аз вече от месеци мога да продавам мляко само в рамките на защитната зона, определена от БАБХ. Това ме изключва от свободния пазар.
Резултатът? За първи път от две години насам изкупната цена на овчето мляко през зимата падна под лятната. Целият сектор е в страх и застой. Мандрите изчакват, изкупуването е блокирано. А реалните производители, тези, които гледат животните си в обор и доят ежедневно, губят хиляди левове на ден.
Нека разясня защо се страхуваме от ваксината:
Шарката е болест от Категории A, D и Е според Приложение към Регламент (ЕС) 2018/1882. Категория А включва заболявания, за които се изисква незабавно ликвидиране. В чл. 49, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) е въведена забрана за профилактична ваксинация срещу такива болести.
Съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2023/361, ваксинацията за болести от Категория А води до:
-- Забрана за движение на ваксинирани животни от фермата
-- Забрана за търговия с продукти (мляко, месо) от ваксинирани животни

- Да разбираме, че става въпрос за ограничения за продажбата и реализацията на мляко и месо… Това как се отразява на фермерите и за какъв период става въпрос?
- Отговорът е прост - когато извадите приходите от уравнението, фермерството престава да е стопанска дейност и се превръща в скъпо хоби с предизвестен край. Най-големият проблем е, че няма срок. Никой не може да каже дали ограниченията ще продължат една година или десет. За разлика от други болести, като шап, заразен нодуларен дерматит или чума, за шарката няма фиксиран период на наблюдение след ваксинация. В Съображение 22 на регламента се посочва, че няма достатъчно опит с болестите от Категория А. Целта на този период е да се гарантира, че ваксината не прикрива скрита инфекция. ЕС просто няма данни, за да определи срок. Разбирате ли в каква патова ситуация сме?

- Говорите за ваксинация без стратегия и хоризонт, която превръща сектора в безкрайна карантина… И така докъде…
- За жалост, не мога да ви кажа докъде. В момента говорим за оцеляване на овцевъдството и то буквално.
Ситуацията е толкова тежка, че живеем ден за ден, защото не знаем кое ще ни убие първо, болестта или липсата на доход. Което дойде първо. Но краят изглежда предрешен.

- Пуснали сте декларация, подкрепена от стопанства с над 100 000 животни. Има ли чуваемост от институциите…
- Убеден съм, че институциите са запознати. Това е и причината все още да няма решение, търси се най-малкото зло.

- Твърдите, че ограниченията, които ще последват след ваксинацията, ще убият в пъти повече животни от самото заболяване. Доста силни думи… Надали някой иска това…
- Да, силни думи, но фактите ги оправдават. Никой не иска това - нито аз, нито мандрите, нито фермерите, нито държавата. Моите опасения са ясни: ако няма приходи, отглеждането на животни се превръща в социална дейност. А такава никой не може да издържи дълго.
Нека Господ пази България.