Кристин Лагард: Вярвам, че България е готова за приемането на еврото. Добавеният просперитет скоро ще бъде осезаем

Президентът на Европейската централна банка е на посещение в България. Във вторник тя ще участва в конференция на Българската народна банка "На прага на еврозоната". Часове преди старта на събитието Лагард разясни в ефира на „Интервюто в Новините на NOVA” важни въпроси за въвеждането на еврото в България, за опита на държавите преди нас с приемането на единната валута и за бъдещето на европейската икономика и финанси.

Благодаря, че сте тук, удоволствие и чест е да Ви приветстваме в "Интервюто в Новините на NOVA"!

Благодаря за поканата, предаването е особено значимо, а Вие сте много известен журналист!

Абсолютно права сте! Да започнем с малко история, когато Франция приема еврото преди 23 години. Имали ли сте някакви страхове за живота на хората в страната?

Когато Франция се присъедини към еврозоната, имахме два страха – първо, че няма да се получи. На 1 януари всички бяха много развълнувани да отидат до банкоматите и да видят дали от тях ще излиза евро или нищо, но всичко сработи перфектно. Знам, защото тогава имам рожден ден…

Наистина?

Да, както празнувахме, в полунощ отидохме до банката и в 00:05 ч. изтеглихме пари – получи се. Второто притеснение на всички беше, че цените ще скочат заради превалутирането от стария френски франк.

Същите страхове, като сега…

С лева - точно! Мислиш, че търговците и на едро, и на дребно, ще се възползват от това да увеличат цените. Знаем, че винаги ще има някои малки сегменти, които ще се възползват от това, за да вдигнат леко цените. Случва се веднъж, не два пъти. И ако правителството направи необходимото - да изисква постоянно цените да бъдат посочвани и в лева, и в евро до идния август, хората ще трябва да изпълняват това и да превалутират с точност. Другото е, че властите трябва да наложат принципа на конвертиране с точност до цента.

Имате ли чувството, че сме готови?

Знам, че страната е работила усърдно по въпроса. Наясно съм, че няма пълен консенсус към момента, но вярвам, че България е готова. Искам да Ви кажа, че съм видяла как много нови страни се присъединяват към еврозоната, като управляващ директор на МВФ, министър на финансите на моята страна - Франция, а сега - и като президент на ЕЦБ. Преди страна да въведе еврото, има страхове, опасения – накъде сме се запътили? Година по-късно подкрепата и приемането се увеличава непременно, във всички случаи. Въпросът е да се въведе без страх и да се очаква от правителството да направи необходимото, за да предотврати злоупотреби.

И още един въпрос за Франция: французите обедняха ли?

Не, никак. Както казах, имаше спънки – цената на кафето, например, се вдигна, фризьорските услуги също поскъпнаха, но не.

Какви смятате, че са основните икономически и институционални ползи, от които може нашата страна да се ползва, след като се присъедини към единната валута?

Две неща: първо добавеният просперитет скоро ще бъде осезаем и второ – добавена сигурност. Под просперитет имам предвид износ от България към останалата част на Европа – вече ще е в евро. Няма да има валутен риск, няма хеджиране, защото фактурите ще са в една и съща валута – фактурираш в евро и получаваш евро. Много рискове ще бъдат премахнати. Второ – помислете за света. Хората обичат да идват на почивка в Европа, но валутните курсове варират и те се двоумят. Ако знаят, че в България, където пътуват и прекарват време, валутата е евро и няма да се добави към пътуването риск от променливи валутни курсове, това е още една причина да се посети вашата страна. Само два примера – валутният риск и хеджирането, свързано с него, ще бъдат премахнати. За сигурността – аз самата, като французойка, и от длъжностите, на които съм била, съм научила, че като член на клуба, трябва да се придържаш към правилата му, което носи сигурност. Всички сме заедно в това, няма случайни играчи, които правят, каквото искат. Всички сме обвързани от едни и същи принципи, валута, парична политика, което ще бъде огромна промяна. Дълги години сте имали валутен борд, но сигурността, която има да си в същия клуб… Рейтинговите агенции също забелязват. Рискът да се пренебрегне дисциплината изчезва. Това е механизъм, носещ повече просперитет и сигурност.

Въвеждането на еврото в нови страни неизбежно включва адаптация за бизнеса и цените. Кои политики и механизми считате за най-ефикасни за гладък преход и защита на гражданите в България?

Бих казала, че преди всичко са подготовката и второто прилагане. В подготовката е свършено много през последните години. През 2023 г. България беше близо, но все още не бе готова. Използва изминалите две години, за да се подготви и относно законодателни принципи, антикорупционни принципи, банкови закони – подготовка за механиката в банковия сектор под властта на централната банка, за да се гарантира, че банкнотите, монетите, машините и разплащателните системи от първия ден, от 1 януари вече ще бъдат в евро. Тази подготовка ще се отрази положително. След това остава прилагането, за да се защитят гражданите, да се спазва без злоупотреби директното отразяване от лева в евро.

ЕЦБ активно работи по проекта за дигитално евро. Какви са основните цели на инициативата и как тя ще промени начина, по който гражданите и бизнесите и в България използват пари? Парите в брой ще изчезнат ли скоро?

О, не, парите в брой винаги ще съществуват. Това е обещанието на Централната банка. Банкноти от 50 евро, от 20 евро, монета от 1 евро са равностойни съответно на 50, 20 и 1 евро и ще бъдат приемани за разплащателно средство. Парите в брой няма да изчезнат, но трябва да сме готови за дигиталната ера в 21 век. Хората, които не харесват да боравят с пари в брой – аз ги предпочитам, сигурно и Вие, но те предпочитат да плащат с карта, с телефон. Трябва да гарантираме, че средства, емитирани от Централната банка, съществуват и в дигитална форма, защото в това се корени системата. Това са дигитални пари в брой, но няма да заменят банкнотите и монетите.

Светът се променя под натиска на технологиите и зелената трансформация. Какви стъпки се предприемат в ЕЦБ за подкрепа на развитието на устойчива икономика и съвместяване на стабилни цени и климатични предизвикателства?

Ценовата стабилност е наша мисия, мандат, изисква се по договор, зависи от нас. Климатичните изменения са за правителствата, изпълнителната и законодателната власти, а не за паричните такива. Но трябва да оценяваме въздействието от климатичните изменения, да очакваме последствията върху цените, например. Евентуални наводнения или суша имат въздействие върху реколтата, транспорта, цената на живот, застрахователните премии... Трябва да сме наясно с това и да го интегрираме в прогнозите и в макроикономическите си модели. Освен това, трябва да обръщаме внимание на риска, който се създава. Да предположим, че имаме в личния ни баланс къща, която е в близост до река. Застрахователите отказват да я застраховат за настоящата премия и ще я вдигнат с 200%. Това е риск, който трябва да се очаква и управлява. Същото важи и за банките, за обезпеченията. Работата на централните банки е да управляват рисковете, така че и в този смисъл трябва да взимаме предвид климатичните изменения.

Имаме САЩ, Русия, Китай... Какво е мястото на ЕС, какво ще е бъдещето на европейската икономика и финанси?

Трябва да съзнаваме колко сме силни, какъв пазар е ЕС – 450 милиона души е повече, отколкото САЩ. ЕС има талантите и капацитета да иновира. Липсват две неща – капиталов пазар, пазещ парите тук и инвестиращ в иновации и подобряване на производителността. Също така трябва да сме наясно с всички пречки, които сами поставяме в Европа, пред предприемачите и младите таланти - за това да създават бизнес, да се разширяват и да носят стойност. Ако се справим по-добре в тези две неща, може да сме истинска сила, с която другите да се съобразяват.

Мислите ли, че ще стане?

Искрено се надявам и ще работя усърдно за това.