През 2025 г. армията разбра, че модернизацията не е само изтребители

Все повече процесите в Българската армия стават функция на Европейските НАТО-ски планове. 2026 армията ни ще посрещне с финансиране за някои основни бойни платформи. Поети ангажименти за още модернизация. И … замразен модел за формиране на заплатите. Какво се случи в отбранителния сектор. Това припомни за БНР Добромир Видев.

През 2025-а година армията разбра. Че модернизацията не е само изтребители. А идването им е само началото на голямата промяна. Промяна, която външни геополитически фактори поставяха. Заради войната в Украйна тази година Европа заяви повече капацитет за производство на европейските предприятия в областта на отбраната, за да може да се реагира по-бързо на кризи. Поиска бързи коридори за военни по целия маршрут до Източния фланг.

Набеляза мерки, които да преквалифицират 600 000 души за отбранителната промишленост до 2030 г. Създаде механизъм за заеми към страните членки. За да може бързо да се поръчват европейски отбранителни изделия. Европа каза, че разходите за инвестиции в отбраната няма да се смятат за дефицит…

НАТО пък беше поставено пред желанието САЩ да... изтеглят военни от Европа. И тя да поеме отговорност за Източния фланг. Поиска и пет процента от БВП за сектора. Три и половина за отбрана и процент и половина за съпътстваща инфраструктура с двойно предназначение. И всичко това на фона на предупреждението на германски разузнавателни служби и НАТО - Русия може да нападне страна от Алианса в рамките на следващите пет години.

Обясняваше министърът на отбраната Атанас Запрянов. За сега от време навреме в Полша и у нас навлизаха дронове. Затова и страната ни се включи в европейската инициативата за изграждането на стена за дронове.

През пролетта военното дружество ТЕРЕМ обяви сътрудничество с украинска фирма за дронове-камикадзета. ВМЗ – Сопот поиска да прави боеприпаси за дронове. А планираният Център за иновации в отбраната ще се фокусира върху разработката им. Вече се разглеждат подадените предложения по обявената през ноември процедура за пазарно проучване за български разработки на дронове. И има предвизкателство според вицепремиера Томислав Дончев.

Военните направиха доклад как армията да допринесе за развитие на безпилотните системи. А в плановете си включиха купуването на антидрон системи и дронове. Парите се очакваха по европейската програма СЕЙФ. Която по същество си беше заем от три милиарда и 200 милиона евро в нашия случай. С които пари военните договориха новите френски 155 милиметрови артилерийски системи „Сезар“, 7 нови трикоординатри радара от „Талес“. Чакат се поръчките за 155 милиметрови артилерийски системи, системите за откриване и противодействие на безпилотни летателни апарати.

Преди оставката, правителството пришпори мнозинството в парламента да одобрява милиардните разходи. На фона на предупреждението на отбранителния министър в оставка, че всичко трябва да е направено до 2030-а, за да не се наложи да се ползват национални средства.

Провалът на редовния бюджет за 26-а година обаче май ще е провали и инвестициите до 2030. Така прогнозира председателят на комисията по отбрана Христо Гаджев. Заради липсата на редовен кабинет. Според Гаджев това ще провали и проекта за нови трикоординатни радари, доставката на нови брегови ракетни комплекси.

С национални пари тази година беше решено да се купят управляеми противотанкови ракети „Джавелин“ от САЩ на стойност 153 млн. лв. оборудване за комуникационна сигурност за новостроящите се кораби за ВМС на стойност близо два и половина милиона лева. Които трябва да дойдат през 2026-а.

България очаква решение за противокорабен ракетен комплекс на стойност 620 милиона долара. За 7 миночистача, които Белгия и Нидерландия ще подарят. А страната ни трябва да се търсят варианти за ремонт. Чакат се и машините „Страйкър“. Всички тези инвестиции трябваше да се планират в тесния прозорец на военния бюджет. Който за 25-а година беше около 2,09 от БВП.

НАТО поиска пет процента - 3.5 за военни и процент и половина за цивилно-военни разходи от БВП. Последната версия на останалия в историята проектобюджет за 2026-та година свали малко разходите в отбраната. От 2,25 на сто от БВП на 2,12%. Или около два милиарда 466 милиона евро. Но и с тази прогноза се оказа, че има затруднения по изпълнение на инвестиционната си програма.

Затова Атанас Запрянов поиска разсрочване за 28-а година на част от вноската за 26-а по договорите за вторите Ф-16. От програмата на ЕС СЕЙФ за 26-та година България ще вземе само до 151 милиона евро заем. И президентът Румен Радев, и премиерът Росен Желязков принципно бяха на едно мнение за военните разходи.

Икономисти даже препоръчаха вдигане на данъците за имоти и хазарт заради нуждите на армията…. Но оставката на правителството и неприемането на новите параметри остави армията да харчи една двайнайста от месечните разходи за 25-а.

До края на годината и осемте нови изтребителя Ф-16 кацнаха в България.

Политици поискаха проверка на договори. Съзряха и „саботаж“ и руски връзки в повредата. Свикаха комисия. А Европейската комисия обясни, че твърденията трябва да се основават на сигурни доказателства. Техническо отклонение в платка се оказа първият проблем на първия ни нов Ф-16.

И може би заради това вторият проблем на първия Ф-16 с открития теч на гориво не беше повод политиците да правят сериозна драма. Ф-16 още се тестват. Едва през 2028-ма година може да постигнат оперативна готовност за охрана на въздушното пространство. Засега това може да се прави само с изтребителите Миг-29. За които и през 26-а ще се дават около 44 милиона евро.

Затова диалогът между министър и върховен главнокомандващ не вървеше. Особено през втората половина на годината. Президентът наложи, а парламентът отхвърли ветото по нови текстове от Закона за отбраната. Те позволяват на адмирал Емил Ефтимов да довърши втория си мандат като началник на отбраната до 28-година.

Иначе през 26-а трябваше да се пенсионира заради навършване на възраст.

„Създават се предпоставки за застой в системата, стагнация в обновяването на командния състав и невъзможност за кадрово развитие на офицерския състав“, написа Радев. Без публична причина Радев не съгласува и новия зам.- началник на отбраната, оплака се Атанас Запрянов.

Той и президентът, извън протоколните прояви, рядко можеха да бъдат видени заедно. Особено на инвеститорски за отбраната форуми, ако единият от тях присъстваше.

А МО сключи меморандум с българските оръжейници, които не бяха особено оптимистично настроени.

За българските оръжейници не, но за чуждестранните президент и управляващи пак се сблъскаха. Кой докара германският военен концерн „Райнметал“ у нас, за да изгради заводи за барут и боеприпаси? Румен Радев каза, че ще сезира компетентните органи заради сигнали за злоупотреби във ВМЗ-Сопот – заводът партньор на „Райнметал“.

И тази година Министерството на отбраната казваше, че няма информация за участие на български военнослужещи във войната в Украйна. А партиите търсеха забрана от парламента страната ни да праща военни там. А на фона на стратегиите на САЩ, Европа да поеме основната отговорност за собствената си сигурност, темата за набирането на военни у нас пак отсъстваше.

За първи път в новата си история България беше записала в отбранителната стратегия, че като част от ЕС и НАТО чакаме нападение от Русия. Но въпросът за търсенето на военни се изчерпа с въведеното от началото на 25-а 30 процентното увеличение на заплатите. То стана възможно, защото заплатите бяха вързани със средната за страната. Тази гаранция накара министърът на отбраната в оставка Атанас Запрянов да се похвали, че борбата за местата при него са повече.

Радостта му обаче се оказа прибързана.

През 26-та година заплатите на военните ще са такива, каквито са били до края на 25-а. Така написаха депутатите в удължителния закон за бюджета. Единствената утеха за 26-а ще е това, че ще има еднократна индексация с размера на натрупаната към края на 25-а година годишна инфлация. Но с цената на отрязване на бройки от предвидените за назначаване през 2026 нови 1000 военнослужещи, по думите на председателя на военната комисия Христо Гаджев.

А армията имаше нужда от хора. Доклада от 24-а посочваше некомплект от 21,8 %. Най-голям е при войниците - 27 процента, и при офицерите - 26 на сто. Доброволният резерв е окомплектован на 16%. Не данните, а това че са публични,…. за първи път не се хареса на началник на отбраната адмирал Емил Ефтимов.

МО обеща промени в Закона за въоръжените сили и този за запаса да уредят задължителна военна подготовка. Която да важи за администрацията и от силовите ведомства. Но промени в тази посока нямаше. Дори и при редакцията на Закона за отбраната есента. Военните единствено актуализираха наредбата военното обучение в 10 и 11 клас. Така обучението може да става и с посещения в музеи, военни формирования, научни институти. Отново имаше притеснения от изпратени повиквателни.

Приблизително 21% от пълнолетното население на страната изразяват готовност да станат доброволци в армията, гражданската отбрана или гражданската защита в случай на война, показа проучване. То излезе на фона европейската тенденция – да върнат наборната служба като Хърватия и Германия. Да въведат доброволно военно обучение на граждани, както направиха в Полша. А Финландия, Естония, Гърция, Австрия и Кипър никога не са я отменяли.

Засега не е ясно дали това положение е успокоително. Че България не трябва да се тревожи. Или е притеснително - защото не е ясно, как ще бъде решаван въпросът с недостига.

Девет европейски държави вече казаха. Повече от половината запитани смята, че има „висок“ или „много висок“ риск Русия да влезе във война с тяхната държава. Най-песимистични са граничещите с Русия поляци. Доста по- малко французите – единствената ядрена държава на континента.