Добромир Живков от „Маркет ЛИНКС“ пред ФАКТИ: Струва ми се, че за президента политическата игра е „сега или никога“

Ескалиращите протести, сривът на доверието в институциите и все по-видимата политическа мобилизация в страната очертават нова и нестабилна обществена картина. Социологическите данни показват сериозни размествания в електоралните нагласи, нарастващо недоволство срещу модела на управление и реална възможност за промяна на политическата конфигурация. Пред ФАКТИ говори социологът Добромир Живков от „Маркет ЛИНКС“.

- Г-н Живков, от „Маркет ЛИНКС“ публикувахте последните данни от социологическо проучване, според което шест партии влизат в парламента. Нека направим уговорката, че проучването е направено между 3 и 7 декември, между двата големи протеста. Какво показаха протестите на 1 и 10 декември?
- До голяма степен те показаха едно и също – огромна политическа мобилизация в цялата страна. За разлика от предишни многобройни протести, които бяха основно в София, сега виждаме ясно изразен национален обхват. Това ни дава основание да ги сравняваме с протестните вълни от 1989–1990 г. и 1996-1997 г. Ясно се видя, че сегашните два протеста се различават един от друг, като надграждат с участието на значително по-голям брой български граждани по площадите. В този смисъл има натрупване на огромна гражданска енергия и тя очевидно е насочена срещу модела на управление, неговите изразители, но и срещу бюджета. Оттам тръгна цялото това недоволство.

- Опозицията очакваше ли такава масовост?
- Честно казано, струва ми се, че по-скоро не. В началото видяхме заложения максимум – недопускане на бюджета или промяна на бюджета, както и да го формулираме. След това обаче се видя, че гражданската енергия е значително по-голяма. Исканията за оставка се наложиха като водещи, чухме ги ясно след протеста на 1 декември, а те станаха и искания на ПП-ДБ.

- Данните ви показват, че 72% от хората са против бюджета, а 56% искат оставката на кабинета. И двете се случиха. Ще се запази ли тази енергия у протестиращите?
- Според мен - да. Ключовото в случая е, че тази енергия, за разлика от 2013-а и 2020 г., не беше загубена. Тогава тя се разпиля в „успешната отбрана“ на кабинетите „Орешарски“ и „Борисов 3“, което ѝ повлия негативно. Сега имаме значително по-бързо подаване на оставка, което води до осъзнаването от страна на българските граждани, че в момента те имат реална власт да определят посоката на държавното развитие. Това е специфично усещане и може да осигури допълнителна и по-продължителна енергия на протестиращите и за онези, които подкрепят протестната вълна. Затова смятам, че тази енергия ще се задържи до следващите избори. Това са около три месеца и очаквам дотогава тези тенденции да се доразвият и да имаме по-висока избирателна активност през пролетта, когато се очакват предсрочните избори.

- При ГЕРБ и „ДПС – Ново начало“ давате лек спад спрямо момента на сформиране на кабинета "Желязков". Протестите ли са причината?
- Не само протестите. По-скоро действията на партиите и лидерите в управленската коалиция, включително и „ДПС – Ново начало“. Поредицата от действия, още в началото на лятото, ясно показаха нарастваща политическа радикализация. Тя беше видима след арестите на зам. кметове на ПП-ДБ, но най-вече след този на кмета на Варна Благомир Коцев. След два месеца лятно затишие влязохме в много гореща политическа зима. Видяхме как се подсилва репресивната машина на държавата със свръховластяване на институции и се появиха сериозни съмнения, че те ще бъдат използвани като бухалки - този път вече и срещу бизнеса. Всичко това се натрупа и заедно с опитите на опозицията да бъде изключена от комисиите в Народното събрание, доведе до изливането на недоволството по улици и площади.

- Шест партии в парламента – ГЕРБ-СДС, ПП–ДБ, „Възраждане“, „ДПС – Ново начало“, МЕЧ и БСП. Виждате ли конфигурация за кабинет измежду тях?
- Не съм сигурен, че виждам стабилна конфигурация, освен ако не говорим за някакво възпроизвеждане на сегашния модел с ГЕРБ и „ДПС – Ново начало“. Но, имайки предвид обществените настроения в момента, се съмнявам, че след три месеца хората ще позволят това управление да се възпроизведе в какъвто и да е вариант. Възможни са по-сериозни размествания, включително появата на нов политически субект около президента Радев или други значими промени.

- „Величие“ остават под чертата. Има ли при тях скрит вот?
- При по-малките политически сили по-често има изкривявания в социологическите измервания, защото вотът за тях е много ситуационен. Те имат ядра, които не са големи, но значителна част от избирателите им взимат решение в последните ден-два преди вота. „Величие“ успяват да привлекат именно такъв несистемен, наказателен вот. Не е изключено да влязат в следващ парламент – виждали сме това и при „Има такъв народ“ и затова нищо не е сигурно в сегашната ситуация, когато има буквално тектонични размествания в социално-политическите нагласи.

- Ако говорим за доверие в политическите фигури – единствено президентът Румен Радев е с положителен баланс. Кога можем да очакваме партия около него?
- Не мога да кажа кога. Дори и днес президентът отклони този провокативен въпрос, който му зададе Атанас Атанасов при консултациите, които се провеждат. Ако Радев реши да довърши втория си мандат и отложи подобна крачка за есента на следващата година, е възможно историческият момент вече да е отминал. Лично на мен ми се струва, че за президента политическата игра е „сега или никога“.

- Как си обяснявате факта, че нито един действащ политик няма положителен рейтинг на доверие?
- Това е ясно установена и трайна картина у нас, за съжаление. Кризата на доверие в институциите и политическата класа е основна характеристика за нашата действителност. Липсват обединяващи фигури, обществото е силно фрагментирано и всеки подкрепя само „своите“. Подобни феномени се наблюдават и в други демокрации, но у нас недоверието е особено дълбоко и ясно отразява оценката за работата на политическата класа през последните 10–15 години.

- Ако партия на президента Радев бъде създадена, откъде би взела гласове?
- На първо място – от негласуващите. Това е сериозен ресурс. Президентът ще черпи подкрепа и от влезлите в изборите през 2021 г., с надеждата за промяна, но останали разочаровани от действията на „Има такъв народ“ и „Продължаваме промяната“. Освен това той има потенциал да привлече и значителна част от русофилския сегмент, който макар и фрагментиран, е между 20 и 25% от гласуващите. Това поставя под риск формации като МЕЧ, „Величие“, „Има такъв народ“ и донякъде и "Възраждане".