Как се „черпим“ в Перник, Враца и Кюстендил, за да вземем шофьорска книжка? Богдан Милчев пред ФАКТИ

Ще има ли край на дълбоките системни проблеми в пътната безопасност в България – от корупционни практики при шофьорските изпити, до политическо влияние и липса на реални реформи. Как темата за пътна безопастност не само се неглижира, но и се използва за политически цели… Пред ФАКТИ говори Богдан Милчев от „Института за пътна безопасност“ (ИПБ).

– Г-н Милчев, в едно скорошно ваше изследване на ИПБ по темата за пътната безопасност и по-специално придобиването на шофьорска книжка въведохте нов термин – „изпитен туризъм“. Бихте ли обяснили какво имате предвид?
– Става въпрос за това, че в Министерството на транспорта продължава така наречената историческа корупция. Нашето изследване е на база обективни данни, които са публични. Анализът ясно показва, че кандидат-шофьори от София отиват да изкарват книжките си в Кюстендил, Враца и Перник. Това се случва, защото в София корупцията е по-видима и по-трудно се реализира. Нашето изследване за шофьорските книжки е едната тема. Другата тема, която ни интересува сериозно напоследък, са техническите прегледи на автомобилите, а те също са под шапката на Министерството на транспорта. Какво показва този доклад? В България едва 0,01% от автомобилите, явяващи се на технически преглед, биват връщани заради неизправност, докато в Германия всеки пети автомобил се връща заради дефект. В Германия автопаркът е средно около 10-годишен, а в България – около 19-годишен, като голяма част от автомобилите идват именно от Германия и Италия. Нека всеки сам да си направи извод какви технически изправни коли се движат по нашите пътища. Акцентът, който искаме да поставим, е да изместим фокуса – не само към това, че пътищата ни убиват, което е факт, а и към корупцията в Министерството на транспорта. Докато тя съществува в този си вид, няма как да постигнем реален напредък в пътната безопасност. Също така ще припомня, че преди няколко месеца основни политически лидери като Делян Пеевски и Бойко Борисов заявиха в Народното събрание, че искат да бъде закрита „Държавна автомобилна администрация“ след скандала с концертите на Роби Уилямс.

- Тогава наистина се повдигна сериозно въпросът какво се случва и как се искат пари…
- Точно така, а тук ще отворя една скоба – този корупционен скандал тръгна именно от Института за пътна безопасност. Ние считаме, че корупцията в България не се разследва. Корупцията у нас се „плаши“ единствено от шум и светлина. Благодарение на медии като вашата можем да правим точно това – да осветяваме проблемите. Но, за съжаление, тези свободни пространства стават все по-малко.

- Да се върнем към шофьорските курсове. Въведоха се бели стаи, дигитализация на изпитите, камери – всичко се записва в реално време. Как се случва измамата?
- Измамата се адаптира спрямо правилата. Подават се отговори чрез скрити слушалки, има външна намеса, включително възможност фирмата, която обслужва софтуера на изпита, да влиза в системата и да решава тестовете. Има и подсказвания. Това са практики, които трудно могат да бъдат отречени. Още по-сериозна е корупцията при практическия изпит, защото там субективният елемент е много силен. Обективната оценка е сведена почти до нула. Не се избират случайни маршрути, подсказва се по време на шофирането, въпреки че всичко се записва.

- Говорим, когато един кандидат-шофьор от София отиде в друг град да изкара книжка…
- Той го прави, защото там има изградена организирана система. Успеваемостта в София е около 70%, докато в градове като Перник, Враца и Кюстендил достига около 90%. Това ясно показва, че съществува организиран модел за придобиване на шофьорски книжки срещу заплащане. Разбира се, този наш анализ беше предоставен и на министъра на транспорта, за да може той да вземе отношение по него и да се извършат някакви корекции. Но истината е, че докато съществува ДАИ в този си вид, ние не можем да постигнем нищо. Необходима е пълно разформироване на ДАИ. Преди време беше дадена заявка от политическите лидери, че структурата ще бъде закрита и прехвърлена към МВР или други служби, но това, както виждате, не се случи. Това просто беше печелене на политическо време

- Да, защото отново сме в кампания и не се задържа правителство, което може да прокара политика и да извърши реформи. Каква роля играят автоинструкторите и изпитващите в самата схема? Нека го обясним...
- Те имат основната роля. В този процес има трима играчи. От едната страна е този, който дава парите – кандидат-шофьорът, който е склонен да участва в тази корупция. От другата страна, като посредник, най-често е автошколата и в частност инструкторът. И третата страна е този, който накрая узаконява цялата корупция – това е ролята на изпитващия. Но за да бъде прекъснато това, трябва да се въздейства по всички звена. От една страна обществото в България е свикнало да живее в тази корупционна среда. То съзнателно участва в нея. Никой не се възмущава от това, че ще се яви на изпит и ще трябва да „почерпи“, за да го вземе. Това е исторически проблем – във всички сфери, когато човек се явява на изпит. Когато човек не успява сам, той е готов да плати, за да постигне целта си. Малцина са тези, които се съпротивляват на този процес, и обикновено именно те страдат, „боли ги главата“, когато се опитат да се противопоставят.

- А как може да се разкрие такава схема? Реално работи ли някой по това?
- За съжаление, корупцията в България не се разследва. Не може да бъде разкрита, защото службите трябва да използват специални разузнавателни средства – камери, подслушване, оперативна информация. Ние сме подавали сигнали за много нередности в Министерството на транспорта, и по-специално за ДАИ, до всички служби. Но когато тази корупция се покровителства на най-високо ниво – имам предвид ниво министър – тя няма как да бъде разследвана. Няма как министерството да разследва министъра, нито службите, защото те също обслужват тази корупция. Корупцията в България не се разследва. Тук е редно да отбележим и още нещо съществено, което се случва за първи път в историята на България.

- И то е…
- Темата за пътната безопасност се експлоатира за политически цели. Това, което се случва в момента – човешка трагедия да бъде яхната и използвана за политически цели – е от една страна най-зловещото нещо, което може да се случи на пътната безопасност, а от друга страна, ако го погледнем, това е може би част от пътя, който трябва да извървим, за да можем наистина да разчистим терена около всички тези препятствия, които стоят пред нас, за да имаме адекватна пътна безопасност.

- В случая визирате конкретен човек – бащата на Сияна, Николай Попов…
- Да, говоря специално за бащата на Сияна – Николай Попов. Имах възможност да общувам с него в продължение на една година на тема пътна безопасност и мога да кажа абсолютно уверено, че той по никакъв начин не може да въздейства на пътната безопасност, защото не е свободен.

- Не е свободен, защото…
- Няколко часа след трагедията със Сияна той качи на стената си снимка на бившия регионален министър Николай Нанков и написа отдолу: „Нанков, ти си виновен за смъртта на моето дете, но не забравяй, че и ти имаш деца.“ С този си пост той обвини тогава политическата система и в частност ГЕРБ за смъртта на детето си. Няколко часа по-късно той изтри този пост. След това в телевизионно предаване каза, че е бил заблуден, че Нанков е виновен и затова го е махнал. Днес той говори, че отново политиците са убили дъщеря му. Кога говори истината… Нека всеки сам да си направи сметка. Седмица след смъртта на Сияна той рязко спря да иска оставката на шефа на АПИ. Защо? Защото той започна да му вдига телефона. Цяла година Попов обясняваше, че министърът на регионалното развитие Иван Иванов е най-добрият министър. Когато ние изнесохме корупционния скандал с камионите на Робин Уилямс, тогава министър на транспорта беше Гроздан Караджов. Аз многократно помолих Попов да ни подкрепи, след като изнасяме тези данни за корупция. Той не го направи, макар че Министерството на транспорта също носи вина за смъртта на дъщеря му. И не на последно място – когато изнесохме данните за бонусите в АПИ, отново не ни помогна. Защото темата е болезнена за управляващите. Ето защо не е свободен. На 19 февруари го призовах в социалните мрежи да публикува данните от GPS-а на телефона му къде е бил, а той ме блокира. Нека всеки сам да си направи извод дали този човек може да въздейства по някакъв начин на пътната безопасност.