След инцидента в Галац: Кои са най-застрашените региони у нас от "объркани" дронове

След инцидента от нощта на 29 май с руския дрон, ударил жилищен блок в румънския град Галац, напълно резонно в страната ни се появиха опасения, че това, което се случи на северните ни съседи, може да застигне и нас.

Уви, напълно възможно е военни дронове от конфликта в Украйна да достигнат територията на България и потенциално да нанесат щети на населени места у нас. Рискът за страната не произтича от умишлени нападения, а е свързан с евентуални технически неизправности, грешки в навигацията или отклоняване на апаратите вследствие на системите за радиоелектронна борба.

Далекобойните дронове камикадзе (като руските Шахед-136/Геран-2), използвани за атаки в Одеска област и делтата на Дунав, имат обсег над 1000–2000 км. Това разстояние им позволява лесно да прекосят Черно море или въздушното пространство на Румъния до България.

Системите за радиоелектронна борба (РЕБ) в Украйна често смущават GPS сигналите на атакуващите дронове. Това ги кара да губят ориентация и да продължават полета си в произволна посока, докато им свърши горивото.

Нарастващият брой инциденти в съседни държави доказва сериозността на ситуацията. На два пъти - през 2023 г. и 2024 г. - на скалите край село Тюленово изплуваха военни дронове с прикрепени експлозиви (мини). Те бяха успешно неутрализирани от българските военноморски сили. Периодично в българската акватория се откриват останки от разузнавателни и морски безпилотни апарати.

Дронът Шахед-136/Геран-2, който удари жилищния блок в румънския град Галац в ранните часове на 29 май 2026 г., е имал потенциала да предизвика частично срутване на сградата и многобройни човешки жертви. Според Министерството на отбраната на Румъния целият боен товар на апарата е експлодирал в момента на сблъсъка на 10-ия етаж на сградата. Фактът, че инцидентът завърши само с двама леко ранени граждани и 70 евакуирани, се дължи единствено на огромна доза шанс, траекторията на удара и бързата намеса на пожарникарите.

Пораженията, които такъв тип военен дрон може да нанесе при директен удар в градска среда, са изключително сериозни. Този модел дрон носи боеприпас с високо експлозивно тегло между 40 и 50 килограма. Такъв взрив е напълно достатъчен да пробие стоманобетонни плочи, да разруши външни носещи стени и да заличи изцяло няколко апартамента. Остатъчното течно гориво на дрона действа като запалителна смес. В Галац ударът незабавно подпали десетия етаж. Ако огънят не беше локализиран веднага, той щеше да обхване покривната конструкция и по-долните нива, блокирайки хората в капан.

Взривната вълна в Галац е била толкова мощна, че е разтърсила целия квартал. Тя е нанесла щети по асансьорната шахта, засегнала е два отделни входа (стълбищни клетки) и е унищожила пет автомобила, паркирани пред блока.Опасност от осколки: Конструкцията на дрона и разбиващият се бетон създават хиляди летящи шрапнели и стъкла, които могат да убият или тежко да наранят хора в радиус от десетки метри на открито или в съседни сгради.

Най-застрашените региони у нас от проникване на отклонили се дронове от военния конфликт в Украйна, са Североизточна България и Южното Черноморие. Рискът намалява правопропорционално на отдалечаването от границата с Румъния и акваторията на Черно море. Географското положение на тези райони ги поставя директно на потенциалния път на отклонили се безпилотни апарати.

Крайграничните райони по поречието на река Дунав (Силистра и Добрич) са най-критичната зона поради непосредствената близост до Южна Украйна (Одеска област и делтата на Дунав), където интензивно се използват дронове.

Община Силистра се намира само на около 130 км по права линия от румънския град Галац, който вече беше засегнат от инцидент. Община Тутракан е разположена на самия бряг на Дунав, много близо до траекториите, които руските дронове използват, за да заобикалят украинската ПВО край Рени и Измаил.

Сухопътната граница с Румъния в Община Генерал Тошево (област Добрич) е напълно открита, а регионът е само на около 250 км от военната зона в Южна Украйна.

Черно море се използва като коридор за прелитане на дронове, което прави крайбрежните населени места силно уязвими при загуба на GPS сигнал или повреда.

Тук застрашени са Община Шабла (град Шабла, с. Тюленово, с. Дуранкулак) - най-източната точка на България. В Тюленово вече бяха открити два паднали дрона с експлозиви. Радарното покритие на ниски височини тук е затруднено заради морския релеф.

Застрашена е и Община Каварна (гр. Каварна, с. Българево, Нос Калиакра): Изнесената напред в морето суша, която често се оказва първата преграда за отклонили се от курса апарати.

Дронове, изгубили ориентация над морето, лесно могат да навлязат в градската въздушна зона на Варна.

Въпреки че е по-далеч от Украйна, Бургаският регион е застрашен от морски безпилотни апарати и разузнавателни дронове с голям обсег. Пристанището и рафинерията са стратегически обекти. Дронове, отклонени от системите за радиоелектронна борба в Черно море, могат да достигнат Бургаския залив.

Поради натоварения трафик на кораби и устията на реки, тези общините Несебър и Созопол също са рискови при изхвърляне на останки от морски мини и разузнавателни апарати.

Малките и нисколетящи дронове се засичат трудно от стандартните военни радари. В рамките на НАТО обаче България засилва патрулирането и обмена на разузнавателни данни по Източния фланг.

Армията и МВР поддържат специализирани звена за бързо реагиране при сигнали за паднали съмнителни обекти по плажовете или сушата.