„Бюджет 2026“ под атака на жалби - иде ли финансов хаос ОБЗОР

Омбудсманът Велислава Делчева атакува замразяването на минималната заплата и новия начин на изчисляване на трудовия стаж, докато магистратите обединиха острите жалби на ГЕРБ и ПП за свръхдефицита.

Напрежението около макрорамката на държавата ескалира в безпрецедентна юридическа сага. Конституционният съд (КС) официално образува ново конституционно дело № 18/2026 г. по искане на обществения защитник, съобщава БНТ Новини. Само ден по-рано, на 4 август, 12-те магистрати единодушно допуснаха за разглеждане по същество обединените жалби на ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната“ (ПП) срещу Закона за държавния бюджет и макроикономическите му параметри.

Случаят поставя под сериозен въпрос финансовата стабилност и социалните права на гражданите. Към днешна дата казусът вече чертае сериозни конституционни прецеденти за годината.

Защо омбудсманът атакува Бюджет 2026?

Общественият защитник настоява за обявяване на противоконституционност на специфични преходни и заключителни разпоредби (§11 и §46), които пряко орязват трудови права. Основните аргументи в искането засягат:

Замразяване на минималната работна заплата: Спрян е действащият законов механизъм за автоматичното ѝ изчисляване за 2026 г., което създава правна и икономическа несигурност.

Ощетяване на трудовия стаж: Промяната предвижда стажът да се пресмята на база изработени часове, което според омбудсмана води до риск от непряка дискриминация за хората на непълно работно време.

Порочна процедура: Текстовете са прокарани през ПЗР на бюджетния закон, заобикаляйки Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Фронтът ГЕРБ–ПП: Какво реши съдът ден по-рано?

В историческо единодушие Конституционният съд обедини предходните жалби на политическите сили в едно общо производство под № 15/2026 г. с докладчик съдия Соня Янкулова. Отделно производство под докладчиството на съдия Борислав Белазелков ще разглежда разпоредбите около бюджета на ДОО и Закона за здравето. Политическите опоненти атакуваха фискалната рамка с тежки мотиви:

ГЕРБ-СДС оспорва заложения дефицит от 5.7% от БВП, който грубо нарушава Закона за публичните финанси и тавана от 3%.

ПП атакува промените в Кодекса на труда и Закона за съдебната власт, тъй като нямат отношение към текущата рамка и се изнасят към 2027 г.

Позиции на бизнеса и синдикатите: Сблъсък на интереси

Бизнесът и синдикатите се оказаха на двата противоположни полюса по казуса с промените в доходите и стажа:

Синдикатите: Обявиха пълна подкрепа за искането на омбудсмана, наричайки промените „социален геноцид“. Те предупредиха, че изчисляването на стажа в часове ще остави хиляди сезонни работници и хора на непълно работно време без право на пенсия Дневник.

Работодателските организации: Заеха обратната позиция. Според бизнеса замразяването на минималната заплата е било наложително, за да се спаси икономиката от инфлационна спирала, а почасовият модел за стаж внася по-голяма справедливост при отчитането на реално положения труд Капитал.

Юридически коментар: Какви са шансовете на делото?

Според водещи конституционалисти, шансовете на омбудсмана по дело № 18 са изключително високи. Основният коз се крие в процедурните нарушения на Народното събрание. Съдът има трайна практика да отменя текстове, които не са минали през задължителното тристранно сътрудничество и са „промъкнати“ между две четения на бюджетния закон Правен свят. По отношение на обединените жалби на ГЕРБ и ПП обаче, съдът по-трудно би се произнесъл по целесъобразността на самия дефицит от 5.7%, тъй като това се счита за изцяло политическо решение на мнозинството Правен свят.

Хипотетичен развой: Прогнози и последствия

Конституционните решения нямат ретроактивно действие, но изходът от тези дела ще предизвика сериозен трус в държавата. Ето трите възможни сценария за развитие на събитията:

Сценарий 1: Пълно обявяване на текстовете за противоконституционни

При този развой магистратите отменят както спорните параграфи за минималната заплата, така и самата макрорамка поради високия дефицит. Последствието ще бъде финансов хаос. Правителството ще бъде принудено незабавно да внесе актуализация на Бюджет 2026. Замразяването на доходите ще отпадне, но кабинетът ще трябва спешно да свие разходите, за да свали дефицита до позволените от закона 3%.

Сценарий 2: Частично уважение (Победа за омбудсмана)

Съдът избира да отмени само текстовете в ПЗР, засягащи трудовия стаж и минималната работна заплата, заради сериозни процедурни нарушения при приемането им. Това би било голяма победа за синдикатите и гражданите. Старият, по-благоприятен механизъм за изчисляване на доходите ще се върне в сила, но държавният дефицит от 5.7% ще остане непроменен.

Сценарий 3: Пълно отхвърляне на жалбите

КС решава да остави финансовия закон в настоящия му вид, приемайки, че Народното събрание има право на политическа целесъобразност при определяне на бюджета. В този случай се запазва икономическото статукво. Държавата ще продължи да харчи над възможностите си, което според международните агенции ще засили инфлационния натиск и окончателно ще отложи влизането на България в Еврозоната.

Какво означава това за пазара на труда?

Ако съдът подкрепи жалбата на омбудсмана по дело № 18, бизнесът ще трябва да се върне към традиционното отчитане на трудовия стаж на календарни дни, а не на изработени часове. Това ще спаси хиляди работещи на половин работен ден от загуба на пенсионни права и намаляване на платения годишен отпуск.

Решението на Конституционния съд се очаква с голям интерес в началото на есента, а дотогава бюджетът работи в условия на пълна правна несигурност.