Изслушах внимателно тезите на Румен Радев как да се сложи край на войната в Украйна. В логиката му има фундаментална грешка.
Той вижда два пътя: дипломация и компромис или пълна победа на едната страна. Но пропуска най-важното: при преговорите въпросът не е дали ще седнеш на масата, а какви карти държиш, когато седнеш.
Това коментира във "Фейсбук" бившият премиер Кирил Петков.
Преговорите никога не са спирали. Водят се чрез САЩ и Китай, чрез Уиткоф и Кушнер. Мир няма не защото никой не иска да преговаря, а защото позициите на Украйна и Русия не се припокриват.
Докато всяка страна вярва, че времето работи за нея, стимулът за компромис е малък.
Европа има два избора:
1. Да засили позицията на Украйна, включително чрез замразените руски активи.
2. Да я отслаби, за да бъде принудена да приеме несправедлив мир. Натам води тезата на Радев.
Европа чува много добре какво иска Путин. Той иска не само Украйна, а и връщане към руските зони на влияние и изтегляне на НАТО до нивата отпреди 1997 г. Затова Европа продължава да подкрепя Украйна: за да вдигне цената на войната и да го принуди да промени преговорната си позиция.
Истинските въпроси за България са: съгласни ли сме с целта на Путин да възстанови зоните си на влияние отпреди 1997 г.? Готови ли сме Молдова да е следващата? А след нея и останалата част от Източна Европа да стане зона на руско влияние? Или смятаме, че това е недопустимо и сега не трябва да отслабваме преговорната позиция на Украйна?
И нека не забравяме историята си. Руските войски са минавали Дунава 10 пъти. България много добре знае какво значи да си в чужда зона на влияние.
Това, което Радев не казва, и с което реално подвежда хората, е, че силата на дипломацията не е в това да имаш магическа пръчка, а в това да изиграеш добре картите, които имаш. А какви карти имаш, зависи от това дали Европа стои обединена зад една позиция, или се опитваме да разбием общия фронт срещу Путин отвътре.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА