Незаконната сеч генерира 100 млн. лв. годишно

Годишният обем на незаконната сеч достига 2,4 млн. куб. метра или 1/4 от общия добив (6,9 млн. куб. м към 2012 г.), сочи експертен анализ на WWF за незаконния дърводобив в страната през 2006-2013 г. Чрез незаконния добив на дървесина, сивият сектор в горското стопанство генерира скрити приходи от над 100 млн. лева годишно.

Въпреки че масовите, бракониерски нарушения в горите намаляват, днес незаконните практики се случват като формално законни или документално скрити. Незаконният дърводобив се осъществява при регламентирани сечи чрез редица схеми, които позволяват скриване на реалните обеми на отсечената и транспортирана дървесина.

„Приветствам огромната работа, която са свършили колегите от WWF, по цифрите винаги можем да спорим, но анализът е много коректен“, заяви Георги Костов, заместник-министър на земеделието и храните.

В държавните гори проблемите произтичат до голяма степен от смесването на контролните функции и стопанския интерес в една и съща държавна институция - Министерството на земеделието и храните.

Допълнителни фактори са корупционните практики, политическия натиск, занижените изисквания за квалификацията на горските служители, размитата отговорност на участниците в дърводобива, неблагоприятните икономически условия и др.

Злоупотребите в горите се случват и заради несъвършената нормативна база, която позволява неточна инвентаризацията на горите, манипулации при определяне на добивите и най-вече неефективен контрол по цялата верига на планиране, маркиране, реализиране на сечта и транспорт на добитата дървесина.

Критично ниска е и събираемостта на наказателните постановления за нарушения в горите - под 15%.

Нормативната уредба за дърводобив и експедиция, позволява в рамките на точността на измерванията да бъдат документално „скрити” запаси и/или добив на дървесина в рамките на 10-30% от реалния запас. Така при добив от около 7 млн. куб. метра годишно се позволява да бъдат потенциално добивани до 2 млн. куб. метра повече от официално декларираните обеми.

Например, според изследване на "Медиана" от 2010-2011 г., общо 1,5 млн. български домакинства ползват средно по 8,1 пространствени куб. метра дърва за огрев годишно, или 5 589 000 пътни куб. м., докато официалната статистика отчита годишен добив от малко над 4 млн. плътни куб. м дърва за огрев.

Най-широко приложимите схеми за незаконен добив и продажба на дървен материал, са следните: Добив на немаркирани дървета в насаждения, предвидени за сеч; Манипулации при изчисляване на обема на маркираните за сеч дървета; Ползване на неверни данни за дървесните запаси от Горскостопанските планове; Манипулации при изчисляване на обема на дървата за огрев и технологичната дървесина; Скриване на незаконно добита дървесина при експедицията; Манипулации при окачествяване на маркираните дървета.

По време на пресконференцията, представителите на Изпълнителната агенция по горите обясниха, че техните експерти са идентифицирали същите препоръки като приоритетни и в момента се работи по усъвършенстването както на нормативната уредба, така и по администрирането на дърводобива.

„Имаме предложение за промени в Закона за годите, които се надяваме следващият парламент да приеме, които предвиждат и мерки за нарушителите като полагане на обществено полезен труд. Освен това, електронният билет, който ще въведем от догодина, ще спре възможностите за злоупотреби при превозването на дървесина. Така до края на 2015 г. нарушенията драстично ще намалеят“, заяви Димитър Баталов, директор на дирекция „Опазване на горите и лов“ в ИАГ.

Според анализа, транспортирането на дървесината е една от основните части от веригата, която позволяват да се случват тежки злоупотреби.

На пресконференцията присъстваха представители на отговорните институции – Министерството на земеделието и горите и Изпълнителна дирекция по горите.