Станишев: Щом сме изпълнили критериите, имаме право да влезем в Шенген

“БСП винаги е имала категорична позиция по въпроса за членството на Бълагрия в Шенген – щом България е изпълнила критериите за членство, има право да бъде приета.” Това заяви пред медиите президентът на ПЕС Сергей Станишев след участието си в  Кръгла маса на тема „Споразумението за партньорство България - ЕК 2014-2020 г. - възможности и предизвикателства”.

Той изтъкна, че това е позиция на социалистите от миналия мандат на ЕП и позция, която БСП е отстоявала на власт и в опозиция. „Това е национален приоритет и аз като евродепутат, и като лидер на ПЕС ще работя за осъществяването му с всяко българско правителство”, категоричен бе Станишев. Той подчерта, че трябва да се задвижат всички политически механизми и контакти, за да може България, ако не изцяло- то поне частично да влезе в Шенген.

Според евродепутатът Илияна Йотова  припомни, че социалистите отдавна поставят въпроса за членството на България в Шенген, защото това означава доверие за инвеститорите, „а не просто, както ни обясняваше и сегашният министър-председател- непоказването на една лична карта на КПП“. Според нея това ще бъде и един от критериите дали чужд инвеститор ще има доверието да дойде в България, за да вложи средства в проектите, което е предоставило правителството на ЕК. „Тепърва работната група, която е формирана в ЕК ще казва кое от всички проектни предложения на държавите-членки ще бъде одобрено и ще бъде предоставено на вниманието на инвеститорите. Аз лично смятам, че България ще се спъне още на този етап“, категорична е тя
 

Станишев заяви, че по време на дискусията са били разисквани няколко основни теми.  Като първа - той посочи кохезионната политика на ЕС, която е основен израз на солидарността на този съюз със страните, които са по-слабо икономически и социално развити и като стандарт на живот. Според него в последните години на криза и погрешната политика, която се е налагала от десницата в Европа, е довела до още по-голямо неравенство – между държавите в ЕС, регионите и в самите общества.  „Има криза на самата идея за солидарност, която е фундаментална за ЕС. Ролята на кохезионната политика  и доколко България може ефективно да използва този инструмент остават от особено значение”, обясни президентът на ПЕС.

За една година правителството на БСП разплати 4,2 млрд. лв. за бенефициенти

 Лидерът на ПЕС припомни, че за 14 месеца от правителството, излъчено с мандат на БСП е извършена огромна работа, както за усвояването на средствата от действащия програмен период, така и за подготовката на новите оперативни програми на новото споразумение. Станишев подчерта, че ако към края на май 2013г. процентът на  сертифицирани разходи в България е бил 37%, а процентът на реално разплатените средства към края на март 2013г. - 40% , към 25 юли 2014г. -те са били съответно  56% и 64%. „За една година са разплатени 4,2 млрд. лв. средства за бенефициенти. Това е доказателство, че правителството с мандата на БСП е свършило много работа и за общините, и за икономическите субекти, и за хората”, категоричен бе той. Лидерът на европейските социалисти обясни, че е бил подготвен окончателният текст на новото споразумение, той е бил изпратен до ЕК и е бил одобрен от нея през август  2014г.,  но след това са започнали проблемите. „Към момента само една оперативна програма е одобрена.  Служебното правителство пропусна много шансове, забави процеса на изпращане на програмите и е изпуснат и последният срок по редица програми - 24.11.2014г”, каза още той. По думите му това създава проблеми и оперативните програмите няма да бъдат одобрени преди края на пролетта следващата година. Това създава голям вакуум във времето за бенефициентите. „Тук трябва да се навакса и затова трябва да се работи национално, не партийно, не партизирано. Най-бедната страна в ЕС да пропуска възможности  е грехота”, категоричен бе Станишев.

Станишев: Призовавам българското правителство да направи широка публична дискусия за проектите по плана „Юнкер”

Инвестиционният план на ЕК беше основно условие на социалистите, за да подкрепят ЕК. „За да бъде той ефективен и да постигне тези цели, които са обявени - да има макроикономически ефект, да се излезе от икономическата криза, да има икономически растеж, създаване на работни места и модернизиране на европейската икономика, е необходимо първо да бъде увеличен мащабът на публичните инвестиции и реалните пари.”- каза Станишев. Той изтъкна, че България трябва да настоява да се отчетат и стратегическите проекти в енергийна инфраструктурата, железопътна инфраструктура иновациите, човешкия капитал. Станишев беше категоричен, че не трябва средствата да се концентрират само в най-силните икономически страни и да се задълбочава разликата между държави- членки, в резултат на този план. Той коментира, че е много важно с кои проекти България ще участва и обясни, че е разбрал, че на сайта на ЕК са качени български предложения. ”Призовавам българското правителство да направи широка публична дискусия, не само с политическите партии, но и с бизнеса, и синдикатите”, заяви Станишев.    Той смята, че трябва да се постараем в процеса на нашите предложения не само да върви един процес на сменяне на дограми, което в важно и помага за енергийната ефективност, но да се търсят и реализират проекти с добавена стойност- нова модерна реална икономика и работни места.

Според Илияна Йотова: „Планът Юнкер“ показва, че Европа и ЕК ще продължава да изпълнява своята политика и тенденция за търсене на една по-конкурентноспособна Европа на останалия свят, отколкото за изравняването на стандартите на живот в отделните региони на държавите членки. Имаме своите съмнения за това, че за привличането на инвестиционния капитал за различните проекти в рамките на ЕС, средствата ще бъдат съсредоточени върху богатите страни и големите проекти. За останала част от Европа ще се разчита на схемите, които са действали досега и участието на отделните държави с проекти по кохезионната политика“, допълни тя. Според нея проектите в трите основни направления – енергетика, транспорт и телекомуникации, ще получат на практика двойно финансиране през кохезионната политика и през „Плана Юнкер“.

Йотова коментира окончателния списък на ЕК за предложените проекти от държавите- членки, където могат да се видят и тези от българската страна. „За мен е абсолютно необяснимо защо, въпреки съкратените срокове, правителството не постави поне на елементарно обществено обсъждане проектите, които предостави на ЕК за инвестиране по новата схема на г-н Юнкер“, коментира тя. По нейно мнение и с просто око се виждат едни не много амбициозни проекти, особено ако се сравнят с проектите, предоставени от останалите страни-членки. „Вярно е, че мащабите и възможностите са различни, но човек има усещането, че всичко, което е изпаднало и не е могло да влезе в оперативните програми, сега е предоставено за инвестиране по този начин“, каза тя. Йотова допълни, че най-малкото не е съобразено с критерия- как ние ще привлечем интереса на големия чужд инвеститор да участва в това проектиране. „Ще цитирам едно от предложенията – инвестиции в младежкото предприемачество, каквото и да означава това- и е написана една конкретна сума“, подчерта тя.