Лозанов: Враждебната реч е проблем на политиците, а не на медиите

Както Факти.бг съобщи  Министерството на правосъдието оттегля предложението си за поправка в Наказателния кодекс, с която трябваше да се криминализира дискриминацията и насаждането на омраза, основани на политическа принадлежност. Текстът ще бъде прецизиран и внесен за разглеждане отново.

До решението се стигна след критики на правозащитници, че поправките могат да създадат риск от цензура в медиите и политическа саморазправа с неудобни за прокуратурата медии.

Според правосъдния министър целта на промените не е била да се преследва политическата реч, а да се криминализира пропагандата и възхваляването на терористични действия.

Текстът беше отзован, защото беше лошо разписан. Той ще бъде прецизиран така, че да си свърши работата, коментира днес пред БНР председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов:

Работата е не да ограничи журналистите в това, което говорят, какъвто риск има при тази редакция, а да намали децибелите на враждебната реч в българската публичност, които са високи. С доближаването на местните избори не е зле, чисто регулаторно, да се предвидят още инструменти, за да се пази публичността от враждебна реч.

Според доц. Лозанов този въпрос е по-малко медиен и повече политически:

Аз неслучайно говорих, че трябва се предвиди, ако не закон, то разпоредби, например в Закона за защита от дискриминация, които да ограничават политическото говорене по посока на враждебност на етнически и религиозен принцип. Самите политици трябва да си приемат закон. Те все приемат закони, които в крайна сметка опират до медиите, а проблемът е в тях.

Както и при проблема със собствеността, причините не трябва да се търсят в самите медии. Съвсем други са субектите и интересите, които движат процеса. На това ниво трябва да се търсят причините и механизмите за отстраняването им, а не в медиите, коментира председателят на СЕМ.

Според него медиите у нас имат формални собственици, но не се знаят истинските им притежатели и трябва да се търсят правни инструменти те да бъдат разкрити.

Другият проблем е начинът на финансиране, коментира доц. Лозанов: 

Има ли политическа смелост и професионално самочувствие да забраним на субекти и капитали, които да могат да правят медии? Навремето в Закона за радио и телевизия имаше такава забрана за силови групировки, застрахователи, кредитни милионери. Каквито и пари да имат, не могат да станат собственици на медии. Можем ли днес да направим социална картина, в която да посочим рисковите персонажи, на които, ако дадем медийно влияние или влияние чрез медиите на обществото, това ще бъде влияние, което ще води в недемократична посока развитието на страната. Върху медиите са проектира невъзможността да кажеш кой е лошият, невъзможността да отриеш кой е скритият, които са по-дълбоки проблеми.

Георги Лозанов посочи, че въпросът с прозрачността при финансирането на медии със средства от европейските фондове може да бъде решен много лесно, като се създаде регистър, в който да се вижда какво финсиране към коя медия отива, с каква цел и какъв е резултатът.