Министерството на правосъдието отрече да прокарва политическа цензура

 

По повод изразени в публичното пространство опасения във връзка с публикувания вчера за обществено обсъждане законопроект за промени в Наказателния кодекс, Министерството на правосъдието разпространи позиция, в която категорично заявява, че не приема квалифицирането на законопроекта като опит за налагане на политическа цензура чрез предлаганите промени.

На пресконференция днес следобед зам.-министърът Петко Петков подчерта, че „след изтичане на 14-днивният срок за обществено обсъждане на предложения законопроект и преди внасянето му в МС, ще съберем работната група, като ще поканим и критиците и ще прецизираме текстовете.”

Целта, посочи Петков, е да бъдът запушени всички възможни луфтове в антитерористичното законодателство.

„Всички знаем, че  съвременните радикални терористични групировки много умело си служат с пропагандата.  Начинът по който те печелят своите привърженици често е съпроводен с провокация на омраза на насилие или дискриминация не само на религиозна основа, но и на политическа”, посочи зам.-министърът. По думите му това е била единствената цел на предложената разпоредба на чл. 162 ал.1 от НК.

„В този смисъл това не е разпоредба, която МП се опитва да прокара из останалия пакет  на промени, а е част от пакета наказателно правни мерки срещу тероризма.

Сега когато едно лице провокира омраза или насилие на политическа основа спрямо друго лице и това насилие се състои, то отговаря за подбудителство, съгласно разпоредбата на следващата алинея на същия член. А когато политическата омраза е неконкретизирана спрямо определено лице – т.е. има по-голям мащаб, тя остава ненаказуема”, обясни Петков.

Той призна, че „самият факт, че медии съзират опасност това да послужи за налагане на политическа цензура, показва, че може би работната група не е изпълнила достатъчно добре целите си”.

И още от аргументите на министерството, откъдето обещаха обаче да прецизират текстовете:

Проектът е изготвен от работна група с участието на уважавани юристи – съдии, прокурори и експерти. Разширяването на дискусията с участието и на други магистрати, адвокати и представители на академичната общност ще бъде от полза при обсъждането на законопроекта по-нататък, включително и в Народното събрание.

В момента действащият текст на чл. 162, ал. 1 от НК предвижда , че „Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.“

Предложението на работната група е към криминализирането на словото на омразата, основано на раса, народност или етнос, да се прибави и проповядването или подбуждането към дискриминация, насилие или омраза по критерий политическа принадлежност (признак, посочен в чл. 6, ал. 2 от Конституцията, наред с раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения и др.) Въпросът какъв да е  обхватът на наказателноправната защита срещу словото на омразата подлежи на дискусия. В никакъв случай обаче политическата критика, както и каквато и да е критика, не бива да се бъркат с омраза.

Предлаганото допълнение в чл. 162, ал. 1 НК – за проповядване или подбуждане към дискриминация, насилие или омраза и на политическа основа, няма нищо общо с критиката на определена политика. Критиката е излагане на несъгласие с определени политически възгледи и поведение; нейното предназначение е да предизвика някаква промяна. Критика не е нито обидата или клеветата нито проповядването или подбуждането към дискриминация, насилие или омраза. Възможността критиката да прерасне в престъпно деяние никога не е достатъчно съображение в полза на декриминализацията му или в отказ от неговата криминализация. Същото важи и за възможността да се допуснат грешки или недобросъвестност при тълкуването на определен криминализиращ текст. Такива грешки и недобросъвестност се поправят чрез установените механизми на тълкуването, вкл. на задължителното, а не чрез декриминализация или отказ от криминализация. Ако те бяха съображения в полза на това едно деяние да не бъде престъпление, то би следвало да отпаднат много текстове на Особената част на НК.

В контекста на предотвратяването на тероризма, допълнението в чл. 162, ал. 1 НК има за предназначение да предотврати най-вече насилието на политическа основа. Самото това насилие е криминализирано в следващата ал. 2. Съгласно чл. 162, ал. 2 от НК: „Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата раса, народност, етническа принадлежност, религия или политически убеждения, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.“ Така подбуждането към насилие по ал. 1 на чл. 162 НК - в случаите, когато е конкретизирано и се стигне до насилие по ал. 2, е и сега наказуемо. Но никой досега не се е заемал да критикува разпоредбата на чл. 162, ал. 2 НК, дори в тази й част, която може да обоснове наказателна отговорност за подбудителство към насилие на политическа основа.