Обществените поръчки са клапанът, който определя каква част от публичните финанси ще влязат в реалната икономика. Затова е важно да имаме ясни и прозрачни правила, при които този процес да функционира. Това заяви заместник министър-председателят Томислав Дончев на ІV – та кръгла маса на тема „Модернизация на обществените поръчки“, организирана от Камарата на строителите в България.
Вицепремиерът Дончев анонсира важни акценти от подготвения проект за нов Закон за обществените поръчки /ЗОП/. Сред тях са пълната електронизация на процеса от обявяване до приключване на процедурите; развитието на инструменти /също електронни/ за оптимизиране на възлагането и редуциране на административната тежест както за възложителите, така и за участниците; въвеждане на Единната декларация за обществени поръчки; вариативност при администриране на откритата процедура, чрез възможност да се обръща редът за разглеждане на предложенията, като първо се отваря цената.
„Новият закон трябва да е напълно съответстващ на директивите, да е устойчив, да позволи по-лесно възлагане с по-малко документи за всички страни, да даде повече възможности за гъвкавост на възложителите, да установи среда за сключване на нови по вид сделки и провеждане на нови процедури“, отбеляза вицепремиерът.
Томислав Дончев насочи вниманието на строителния бранш и към разработения национален ред за възлагане на обществените поръчки под праговете, характеризиращ се с относителна простота, без да са накърнени основните принципи за публичност, прозрачност и конкуренция. В представения проект на ЗОП са заложени и основите за осигуряване на съгласуван предварителен и последваш контрол.
Форумът бе открит от инж. Светослав Глосов – председател на Камарата. По думите му 80% от обема на работата на строителите идват от търговете, а 90% от тях са финансирани със средства от ЕС, съобщи в. Строител.
Ивелина Василева, министър на околната среда и водите, подчерта, че процедурите по ЗОП по „ОПОС 2007 – 2013“ бяха и са една от най-чувствителните теми. „Програмата преживя изключително тежка година – 2014 г. Бяха прекъснати плащанията по ОПОС. Това наложи налагане на финансови корекции, което причини забавяне на целия инвестиционен процес. Бяха преразгледани 239 договора между бенефициенти и изпълнители. През ноември миналата година ЕК възстанови плащанията“, припомни Василева. „Изцяло подкрепяме новата правна рамка, която очерта вицепремиерът Дончев“, заяви екоминистърът. „Типовата тръжна документация е гаранция за ясни правила. Подобен подход ще ограничи в голяма степен възможните нарушения. МОСВ и в частност УО ще използва натрупания досега опит. Заедно с Камарата ще работим за изготвяне на типовата документация“, подчерта Василева.
„Почти целият ресурс по Оперативна програма „Регионално развитие” (ОПРР) се разходва чрез обществени поръчки. През миналата година програмата претърпя катаклизъм вследствие на слабости в процедурите. Бяха спрени плащания и по две от най-ключовите приоритетни оси, които касаеха над 60% от ресурса й. За по-успешното усвояване на средствата по новата оперативна програма трябва да постигнем по-добра нормативна уредба“, подчерта Деница Николова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството.
„Благодаря за идеята да дискутираме заедно един от най-важните закони – този за обществените поръчки. Силно се надявам раздвижването на бранша да продължи“, подчерта Найден Зеленогорски, председател на парламентарната Комисия по регионалното развитие и благоустройството.
„Обществените поръчки създават възможности за всички играчи от икономиката. Това, което разбрах от разговора, е, че темата е много важна за строителния бранш. Искам да акцентирам на електронните обществени поръчки. Световната банка подкрепя мерки за въвеждането им в редица държави, като в тази връзка искам да ви уверя, че имаме готовност за съдействие на правителството в тази насока“, каза Антъни Томпсън, постоянен представител на Световната банка за България, Чешката република и Словакия.
Елеонора Николова, и.д. директор на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, каза, че е необходимо да се предприемат повече мерки за ограничаване на корупцията в сферата на търговете. И едно от тези решения е типизацията на процедурите.
Румен Порожанов, изп. директор на ДФ „Земеделие“ – РА, обясни, че в изминалия програмен период Държавен фонд земеделие (ДЗФ) има контрактувани с общините, които са обект на обществени поръчки, 1311 договора по три основни мерки. Договорите са на обща стойност 2,076 млрд. лв. „Безспорно една от най-тежките теми за изминалото време за ДЗФ беше свързана с проблемите с обществените поръчки. В различните периоди те бяха различни. Общото беше, че те не се решаваха“, акцентира Порожанов.
Иво Кацаров, главен секретар на Агенцията по обществените поръчки, представи по-подробно основните моменти в новия ЗОП. „С проектозакона успяваме да транспонираме европейската директива у нас“, подчерта той. „Очакваме становища и предложения от вас“, каза Кацаров.
„Когато преди седмица се сдобих с рамковия законопроект, се изненадах изключително положително от предложения текст. Искрени поздравления на екипа, който е транспонирал директивата. В проектозакона се улеснява достъпът на малките и средните предприятия. Регламентира се институционалната жалба на браншовите организации срещу даден търг“, подчерта Андрей Цеков, зам.-председател на Камарата. „Ние взехме решение да препоръчаме на своите членове и на публичните възложители като национален стандарт за договаряне на обществените поръчки за строителство и инженеринг общите договорни условия на FIDIC“, заяви той.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА