Законопроект увеличава компенсациите за пострадали от умишлени престъпления

Министерството на правосъдието (МП) предлага да се разшири кръгът на лицата, пострадали от тежки умишлени престъпления, които имат право на подпомагане и финансова компенсация. Предлага се също така и разширяване на обхвата на престъпленията, за които се предвижда помощ от държавата.

В публикувания на сайта на МП за обществено обсъждане проект за изменение и допълнение на Законa за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления (ЗПФКПП) е прецизирана съществуващата нормативна уредба по отношение на правата на пострадалите от тежки умишлени престъпления срещу личността, включително чрез въвеждане на изискванията на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. Директивата е за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета.

В обхвата на закона наред с престъпленията тероризъм, умишлено убийство и умишлена тежка телесна повреда, при които за причинените вреди може да се търси подпомагане и компенсация, се добавят също така и средна телесна повреда и опит за убийство. За престъпленията блудство и изнасилване помощ и компенсации ще могат да се търсят и без да е налице сегашното условие да „са настъпили тежки увреждания на здравето“ в следствие на престъплението.

Следва да се отбележи, че финансовата компенсация по ЗПФКПП се предоставя само за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от престъплението, и само в случаите, когато престъплението е доказано по безспорен начин от правоприлагащите органи, с влязъл в сила акт, посочен в чл. 12 от закона. Финансовата компенсация не може да бъде предоставяна, ако пострадалият е получил компенсация или обезщетение по друг ред, както и при предвидените други ограничения в чл. 15 от закона. След изплащане на компенсацията, държавата предявява регресен иск към извършителя на престълението или неговите наследници за възстановяването на изплатената парична сума.

Проектозаконът разширява кръга на лицата, които имат право на подпомагане при смърт на техен роднина в резултат на престъпление, като към децата, родителите, съпругът или лицето, с което починалият се е намирал във фактическо съжителство, се добавят и наследниците. Това ще даде право подпомагане да получат внуците на починалия в случаите, когато той няма живи деца, а когато не е оставил низходящи наследници и няма живи родители, такова право ще имат баба му, дядо му или възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри в някои случаи и др.

С новите разпоредби се премахва долната граница от 250 лв. на компенсацията за пострадали от престъпления и се увеличава горната граница от 5 000 лв. на 10 000 лв. в случаите, когато пострадалият докаже имуществените си вреди.

Когато компенсация се предоставя на ненавършили пълнолетие лица, се предлага те да получават реалния й размер, като сумата се изчислява месечно от извършване на престъплението до навършване на пълнолетие, умножена по размера на минималната издръжка по чл. 142, ал. 2 от Семейния кодекс.

Предоставянето на пострадалите на навременна информация за правата им по този специален закон вече ще бъде задължение не само от органите на МВР и организациите за подкрепа на пострадали, както е в момента, но и на следователи, повереници и особени представители. Наблюдаващият прокурор пък ще следи за изпълнението на задълженията на разследващите органи по предоставянето на тази информацията.

При измененията на чл. 8, 9 и 11 от закона са взети предвид и изискванията на Директива 2012/29/ЕО, която третира като пострадали и членовете на семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление, и които са претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето. На тях следва да им бъде предоставен безплатен достъп в условията на поверителност до служби/организации за подкрепа на пострадали, действащи в интерес на пострадалите, преди и по време на наказателното производство, както и в рамките на подходящ срок след приключване на наказателното производство.

Предвидена е възможността за предоставяне на финансова компенсация и при споразумение в досъдебната фаза с оглед изричното изискване то да се допуска след като бъдат възстановени или обезпечени имуществените вреди. ЗПФКПП предвижда финансова компенсация за имуществени вреди, пряка последица от престъплението. При споразумение по чл. 381-384 от НПК за престъпления по Раздел II на Глава втора от НК (телесни повреди) не се изследват имуществените вреди, които са пряка последица, тъй като тези престъпления не включват като съставомерен признак причиняването на имуществени вреди и такива доказателства не се събират в досъдебното производство. Когато е допуснато споразумение в досъдебната фаза, това не означава, че пострадалият не е понесъл разходи за лечение, за които обаче доказателства не са събирани и техният размер не е установен. При телесните повреди такива вреди биха могли да възникнат преди и след допускане на споразумението.

Молбите за финансова компенсация да могат да се подават в едногодишен срок, а не в двумесечен, както е в действащия закон, предвижда още проектът.

С промените се цели и подобряване на работата на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления.