„Козя стена“ е най-малкият резерват в „Централен Балкан“

„Козя стена“ е най-младият и най-малък резерват в Национален парк „Централен Балкан“, разположен в землището на с. Чифлик, община Троян. Заема площ от 904,3 хектара, съобщиха от Министерство на околната среда и водите.

Границата на „Козя стена“ се движи по северните склонове на връх Баба (1707, 2 м) на запад до връх Ушите, продължава по билото и се снижава най-ниско при хижа „Хайдушка песен“, която остава отвън северната му граница, и достига отново до 1670 м при връх „Козя стена“. Релефът на резервата е силно пресечен и стръмен до урвест. Скалите израстват почти отвесно в горските площи или откритите пространства. Надморската височина се изменя от 1200 до 1600 м. Преобладават северните изложения.

Средногодишната температура е около 5,2 о С, а годишното количество на валежите е около 1000 мм. В резервата преобладаващите кафяви горски почви, които са се развили върху основна скала гранит, доломитизиран варовик, глинести шисти. Пресеченият релеф определя наличието на дълбоки речни корита, на гъста речна мрежа с много потоци, оформящи течението на двете основни реки тук – Камачарска и Рогачева (Бели Осъм).

Изключителна ценност представляват вековните букови гори, характерни за парка като цяло, и недокоснатите от човека елови или смесени елово- букови масиви, които имат важна локална съсредоточеност. Дървесната растителност е представена още от планинска елша (Alnus viridis), смърч (Pica abies), офика (Sorbus aucuparia), планински бряст (Ulmus glabra), тис (Taxus baccata), планински явор (Acer heldreichii) и др. Доминанти в храстовите ценози са калина (Viburnum), малина (Rubus idaeus), шипка (Rosa canina), леска (Corylus avellana), червен бъз (Sambucus racemosus), бясно дърво (Daphne mezereum). Често срещани тревни представители са светлика (Luzula luzuloides), лазаркиня (Galium odoratum), мащерка (Thymus sp.), бял равнец (Achillea millefolium), жълта тинтява (Gentiana lutea).

Независимо от по-малката площ в сравнение с останалите резервати, тук се срещат завиден броят на растителните видове, които имат специфичен природозащитен статус. Видове, включени в Червената книга на България (над 40 вида) са българско, червенодръжково и грациозно шапиче (Alchemilla bulgarica, A. erythropoda, A. gracillima), кълбест салеп (Orchis globosa), широколистна мишовка (Minuartia saxifraga), рохелова каменоломка (Saxifgara marginata), старопланинска теменуга (Viola balcanica), мечешко око (Cortusa matthioli), планински божур (Trollius europaeus), ниско бясно дърво (Daphne cneorum), мечо грозде (Arctostaphyllos uva- ursi), благоево бясно дърво (Daphne blagayana), алпийски плаун (Lycopodium alpinum) и пр. Символ на резервата са еделвайсите (Leontopodium alpinum), красящи местността около връх Козя стена.

Резерватът е особено важен за преминаващите през него диви кози (Rupicapra rupicapra), движещи се от изток на запад, за местата за гнездене на белогърбия кълвач (Dendrocopos leucotos), малкия и големия ястреб (Accipiter nisus, A. gentilis), лещарката (Bonasa bonasia), черният калвач и бухала (Dryocopus martius, Bubo bubo) и за родовите бърлоги на кафявата мечка (Ursus arctos). Постоянни обитатели от бозайниците са още златката (Martes martes), дивият заек (Lepus capensis), лисицата (Vulpes vulpes), а през някой части от годината – вълкът и видрата (Canis lupus, Lutra lutra). Установени са около 68 гнездящи вида птици (от тях 48 пойни) като осояд (Pernis apivorus), скален орел (Aquila chrysaetos), уралска улулица (Strix uralensis). Земноводните и влечугите са представени от смок мишкар (Elaphe longissima), планинска жаба (Rana temporaria), дъждовник (Salamandra salamandra) и др. Безгръбначната фауна се отличава с висок консервационен статус. Сред ледниковите реликти са Paraleptophlebia tumida (разр. Ephemeroptera), Amaria erratica, Elophorus glacialis (разр. Coleoptera), Erebia epiphron, Larentia cognata (разр. Lepidoptera). Представеността на ендемити сред безгръбначните в резервата е силно застъпена във високопланинската безлесна зона.

„Козя стена“ е обявен за резерват със Заповед №1048 на Комитета за опазване на природната среда при МС от 22.12.1987 г., с цел опазването на ендемичния вид еделвайс и над 100-годишните буково-елови гори. В резервата се забраняват всякакви дейности, с изключение на охрана, посещения с научна цел, преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел, събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите.