Живеем заедно, да решаваме заедно, да управляваме заедно

Ивайло Михайлов е на 51 години, роден в София, трето поколение жител на Модерно предградие, сега 10-и микрорайон на Люлин . Учил в 37-мо училище до 7-ми клас, след това в 91-ва Немска езикова гимназия. Магистър по икономика от УНСС ,специализирал мениджмънт и финанси в Германия и Австрия. Говори перфектно немски и руски, владее английски. Женен, с две деца. В момента е главен експерт в Държавна агенция Архиви.
С политика се занимава активно от 2012 година, когато става учредител на партия «Движение България на гражданите» - сега в Реформаторски блок. Преди това никога не е членувал в политическа партия.

Г-н Михайлов, защо решихте да се кандидатирате за кметския пост на район Люлин  - това е петият по големина град в България със специфични и сериозни проблеми?

Благодаря за поканата за този разговор, за възможността да изразя мнението си по наболели въпроси за Люлин. Това решение не дойде спонтанно и не беше само мое. Още преди повече от шест месеца бях издигнат от партийната структура на ДБГ в квартала. Факт е, че в последствие бях подкрепен единодушно от всички партии в РБ Това е сериозен ангажимент за мен, но не само към политическата сила, към която принадлежа, а и към всички граждани на Люлин, защото кметът е събирателното лице, което решава или не ежедневните проблеми на района. Стремя се винаги да подхождам професионално към работата и задълженията си и, въпреки че аз  не бих се определил като професионален политик,  имам амбициите и стремежа да направя нещо съществено за Люлин. Когато  личният  план съвпадне с дневния ред на политическите  съмишленици и се получи тяхното доверие и убеденост, че имаме знанията и силата да се справим с кметското предизвикателство, отговорът не може да бъде  “НЕ”.

А Вие често ли казвате “НЕ”?

Когато е наложително. Не правя компромиси нито към себе си, нито към останалите. При обективните обстоятелства, в които протича животът ни, за съжаление, понякога се налага да се дава отрицателен отговор и за неща, за които всички имаме желание да имаме едно „да”. Изборът на приоритети обаче е решение на обществеността в Люлин.Така и положителните отговори ще стават все повече.

И все пак не казахте какви са личните Ви мотиви към това предизвикателство – кметския стол?

Нали разбирате, че кметския стол не ми е целта? Той е средството за постигане на целите.

Какви са Вашите цели?

Ще бъда лаконичен. Много ми допада моделът на швейцарската пряка демокрация в местното самоуправление.

Какво по-точно?

Ще перефразирам кратко и ясно. “Живеем заедно, да решаваме заедно, да управляваме заедно”.

Бихте ли конкретизирали?

Да. Самоуправлението означава участие във вземането на решения, но и в изпълнението на тези решения. При ограничения ресурс, с който разполагаме, е изключително важно определянето на приоритети за използването му. А това е в ръцете на Люлинчани. Когато хората от квартала вземат решение, кое е приоритетно и кое може да изчака следващия бюджет, и виждат, че това се изпълнява, едва тогава ще се почувстват част от управлението на собствения си квартал.

А Вие знаете ли какви са проблемите на хората в Люлин?

Вижте, аз съм кореняк люлинчанин. Преди да бъде изграден Люлин със своите 10 микрорайона, моите прародители са живели тук. Отраснал съм в къща с двор, спомените оттогава са ми много скъпи. Затова смятам, че познавам отлично и квартала, и проблемите му. Няма да се впускам в изброяване, само ще кажа, че повечето могат да бъдат решени в рамките на един мандат

Имате ли амбициите да ги решите?

Разбира се, че имам амбиции. И не само – знам пътя, по който ще се намери решение. Как иначе бих могъл да работя? Но искам да подчертая, че рекламни, захаросани, хипотетични обещания не давам.

И какво обещавате?

Само едно – резултати.