Най-голям е рискът от нарастване на миграционния поток към и през България

Най-голям е рискът от нарастване на миграционния поток към и през България. Това заяви президентът Росен Плевнелиев след заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), на който присъстваха представители от всички политически сили.

Плевнелиев започна речта си, като благодари на представителите на политическите сили за национално отговорното отношение днес. С пълен консенсус и резервирано отношение от "Атака", можем да се поздравим с всичко, което демонстрираха политическите сили днес, заяви президентът. Институцията от Сектор „Сигурност“ получава ясен сигнал за подкрепа.

Консултативният съвет за национална сигурност обсъди промените в геостратегическата среда за сигурност и произтичащите от това рискове и заплахи, както и способностите на държавните институции ефективно да им противодействат.

Свидетели сме на възникване на нови рискове и заплахи за сигурността в света, заяви Плевнелиев. Наблюдаваме експанзия на тероризма. Масовите бежански потоци заплашват да прерастнат в хуманитарни кризи. На изпитание са поставени основни общи политики на ЕС.

Засилват се заплахите от асиметричен транснационален характер. Наблюдаваме експанзия на тероризма, основаващ се на религиозен и етнически екстремизъм вследствие на разпадащата се държавност в редица страни от Близкия Изток, Северна Африка, и др. Дългосрочен негативен ефект оказва феноменът чуждестранни терористични бойци. Масовите бежански и миграционни потоци вследствие на въоръжените конфликти и диспропорциите в социално-икономическото развитие заплашват да прераснат в хуманитарни кризи. Бежанският натиск и нелегалната миграция се превърнаха в основен рисков фактор за Европейския съюз и държавите членки, обясни още той.

По думите на президента проблемите с миграцията, трафика на хора и тероризма ще продължат да бъдат сериозна заплаха за националната ни сигурност. Провалените държави и рекордният брой конфликти в Афганистан, Близкия изток и Северна Африка, както и появяването и възходът на т.нар. Ислямска държава в Ирак и Сирия, предизвикаха безпрецедентен миграционен натиск към Европа, чиято външна граница е и България. Разликите в социално-икономическото и политическото състояние на страните от Близкия и Среден изток, Африка и части от Азия, от една страна, и Европа, от друга, липсата на сигурност и перспектива за населението в много държави допълнително усилват миграционната вълна. На изпитание са поставени основни общи политики на ЕС. Дъблинската система за отговорността за предоставяне на убежище не може да бъде оценена като адекватна на спецификата и мащаба на миграционния поток. Недостатъчно ефективна е и Шенгенската система за граничен и визов контрол, заяви Плевнелиев.

По думите му големият брой мигранти натовари изключително много социалните системи и службите за сигурност на страната и налага отделянето на сериозен и допълнителен от гледна точка на планирането финансов ресурс. МВР е разработило и прилага необходимите планове и комплексни мерки по защитата на държавната граница от нелегално преминаващите; сега е важно да се ускори изпълнението им. Приоритетно значение придобива и активното противодействие на каналите и схемите за трафик на хора от страна на всички компетентни правоохранителни институции.

На този етап най-непосредствен и актуален за страната ни, без да подценяваме всички останали рискове, е рискът от продължаване или нарастване на миграционния поток към и през България, подчерта президента. Ситуацията би се влошила в резултат от продължаваща неспособност на Европейския съюз да защити ефективно външните си граници, да изработи общи правила за справедливо решаване на миграционния проблем, както и да спомогне за трайно решаване на първопричините за миграционната криза.

Опасността от терористични действия в Европа се засилва в резултат на все по-осезаемото радикализиране на групи от обществото – особено в западноевропейските държави. Това е нов, но много сериозен проблем за страните от нашия континент. Европейски граждани вземат участие във военните действия на страната на Ислямска държава и други терористични групи. Те пренасят своя опит и радикални идеи в родните си страни, а това засилва допълнително заплахите от тероризъм. В това отношение е важно българските институции да предприемат достатъчно ефективни превантивни мерки, за да се предпазим от развитието на такива процеси и у нас, подчерта Плевнелиев.

По думите му членовете на КСНС констатират, че наблюдаваме засилваща се тенденция на глобално политическо противопоставяне между ЕС, НАТО, от една страна, и Русия, от друга. Кризата в Украйна продължава. Налице са значителен брой замразени конфликти в близост до нашите граници. Наличието на конфликти в непосредствена близост до границите ни и промяната на баланса на силите в Черноморския регион предизвиква допълнително напрежение. Проблемите и опасностите за сигурността в страните от Западните Балкани остават нерешени.

Плевнелиев заяви още, че членовете на КСНС считат, че за България тези кризи се допълват и от липсата все още на ефективни гаранции за енергийната ни сигурност. Зависими сме от един доминиращ доставчик на газ, а свързаността ни със съседните страни е недостатъчна. България трябва да продължи да полага усилия за запазване на своите позиции за транзит на енергоносители.

Сред глобалните фактори с негативно отражение върху различните аспекти на националната сигурност са също: слабото икономическо развитие; бедността, социалното изключване, безработицата – особено младежката безработица; сътресенията във финансовата сфера; промените в природната среда и климата; демографските проблеми; религиозното противопоставяне и радикализирането на отделни обществени групи в държави в непосредствена близост до нас; заплахи за информационната сигурност и др.

Страната ни все още не е изградила необходимата система и не разполагаме с достатъчно ресурси, за да се справим ефективно със засилващите се киберзаплахи, заяви Плевнелиев. В края на октомври, и то в условията на изборен процес, станахме свидетели на най-голямата досега кибератака срещу България. Фактът, че тя бе направена в деня на избори и референдум показа, че тя има ясна цел и е провокация към обществото и държавата. Тя демонстрира сила в киберпространството, която много малко държави притежават, но и показва уязвимостта на страната ни. Атаките към сайтовете на голям брой държавни институции затрудниха работата им и са ясен индикатор за мащабите на опасността. Това е нова опасност, която се нуждае от задълбочен анализ и разработване на достатъчно ефективни мерки за противодействие, като използваме и опита на партньорските служби за сигурност. Необходимо е да се вземат спешни мерки от нормативен, институционален, кадрови и ресурсен характер.

С толкова много различни и сериозни заплахи около нас отговорът, който ще дадем, е определящ. Трябва да инвестираме в сигурност и отбрана. Кризите взаимодействат помежду си, което води до ново невиждано досега ниво на непредсказуемост в международната среда за сигурност. Гражданите усещат нестабилността. Само заедно с нашите партньори от демократичните държави и чрез членството на България в Европейския съюз и НАТО можем да се справим с предизвикателствата пред нас.

Членовете на КСНС считат, че характерът и остротата на всички политически, асиметрични и икономически рискове и заплахи за нашата страна в средносрочен план ще се запазят. Необходимо е мобилизиране на целия кадрови, финансов и технологичен потенциал на страната за тяхното неутрализиране чрез предприемане на адекватни мерки. Необходими са допълнителни стъпки по отношение на засилването на функционалността на всички служби от сектор "Сигурност", преодоляване на вътрешното напрежение, което се забелязва в някои от звената на сектора и осигуряването на необходимите ресурси, които да позволят адекватно противодействие на заплахите за националната сигурност.

Въз основа на изнесените доклади и изразените становища  Консултативният съвет за национална сигурност отправя следните препоръки:

1. Министерският съвет да предложи мерки, насочени към оптимизиране на дейността на структурите в сектор „Сигурност“ и подобряване на способностите им съобразно променената среда за сигурност.

2. Съветът по сигурността при Министерския съвет да приеме план за действие в ситуация на мащабна бежанска и миграционна вълна, на която и да било външна граница на България, който да бъде осигурен финансово и технически. Основен приоритет е ефективната защита на държавната граница.

3. Министерският съвет да разработи и внесе в Народното събрание проект на закон за противодействие на тероризма.

4. Министерският съвет да осигури кадрово, финансово и технологично звената за киберсигурност за изграждането на способности за ефективно и своевременно противодействие на кибератаките. Министерският съвет да  приеме Стратегия за киберсигурност и план за нейното изпълнение. Да се създаде подходяща структурна организация, която под ръководството на национален координатор по киберсигурност да осъществява непосредствено дейностите по изпълнение на Стратегията за киберсигурност.

5. Министерският съвет да инициира законодателни промени с цел хармонизиране на нормативната база с тази на ЕС и НАТО по отношение на защитата на комуникационните и информационните системи. Да се използват пълноценно международните механизми и програми за изграждане на общ капацитет и способности за киберзащита.

6. Всички компетентни институции активно да работят за формиране на единна европейска позиция, насочена към постигането на трайно решение на конфликтите в Близкия изток и Северна Африка и миграционния натиск.

7. Българските институции и политическите партии да работят активно за формиране на единна европейска позиция за разширяване на зоната за сигурност чрез ускоряване на евроинтеграцията на страните от Западните Балкани при спазване на критериите за членство и гарантиране на българските национални интереси.

8. В своята дейност българските институции и политици да участват активно в процеса на намиране на трайни решения за справяне с причините за миграционната криза в няколко направления:

- премахване на причините, пораждащи засиления миграционен натиск;

- стабилизиране на политическата и икономическата обстановка в конфликтните региони и държавите на произход  и транзит;

- засилено сътрудничество със страните на произход и транзит и трайното им ангажиране в борбата с нелегалната миграция;

- повишаване нивото на гранична сигурност;

- прилагане на ефективна политика на връщане и изпълнение на спогодбите за реадмисия;

- подпомагане на изграждането на капацитет и предвиждане на достатъчно финансови ресурси за най-засегнатите от миграционен натиск държави.