Делото за "Св. Александър Невски" е симптоматично

От гледна точка на вярващия човек казусът със съдебното дело за патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ е симптоматичен за това в каква държава живеем. Това заяви пред БНР богословът доц. д-р Мариян Стоядинов.

Когато има обществен интерес към дадено място, той винаги се канализира към въпроса кой е отговорен, кой е стопанинът, кой се грижи за това място. Тази безстопанственост трябва да бъде разрешена, категоричен бе доц. Стоядинов. Според него, вносителите на жалбата от дружество „Будител“ трябва да обяснят по-подробно своята визия за патриаршеската катедрала:

Това което свързва двете български държави с третото българско царство и съвременността, е църквата. Ако погледнем колко много неща сме имали тогава и колко малко е останало, си даваме сметка, че само църквата я има оттогава. Спорът за сградите е вторичен спор.

Обществото, държавата и ние като част от този механизъм трябва да имаме ясно изградени приоритети и неща, които изглеждат безвъпросни, подчерта Мариян Стоядинов. По думите му, хората, които са построили църквата, отдавна ги няма. Обществото може да се пита какво да прави с тази сграда, но за църквата този въпрос е ясен, той не стои.

Три пъти за последните 150 години градим държава от нула, от руините. За църквата това време не е радикално ново. Държавните строители винаги започват от една много ниска позиция, особено когато искаш да разрушиш предходното. Църквата гледа на времето с това, което Айнщайн нарече „относителност“. Важен е този разговор за преходните и непреходни неща.

Относно предстоящата награда, която БПЦ ще връчи на проф. Георги Близнашки, подпомогнал решаването на казуса със собствеността на патриаршеската катедрала, богословът каза:

Църквата идентифицира хората, които може да въведе в този извънвремеви простор. Когато църквата разпознае такъв човек, тя по някакъв начин го отделя и посочва. Подобен тип акт е вид идентификация.