Социологически агенции с противоречиво мнение за управляващите

Социологическите агенции са с противоречиво мнение за управляващите. Според изследване на "Алфа Рисърч", критиците на Бойко Борисов вече са повече от поддръжниците му. Според „Екзакта“ пък, Борисов и Йорданка Фандъкова са сред най-одобряваните политици.

Плавен спад в подкрепата за правителството, премиера и ключовите министри отчита „Алфа Рисърч” в националното си представително проучване за първото тримесечие на 2016 г.

Острата политическа конфронтация по редица теми, персоналните атаки и смените на министри водят до това одобрението за Бойко Борисов да спадне от 38% до 33%, при ръст на неодобрението от 30% до 35%. Като цяло, най-устойчиви в доверието си в правителството остават привържениците на ГЕРБ, докато при тези на РБ се наблюдава спад, а над половината симпатизанти на АБВ и ПФ са с критична оценка.

Положителните оценки за дейността на кабинета спадат от 24% в края на 2015г. до 20% в началото на март 2016г. Лек ръст бележи и критичността към работата на кабинета – от 42% до 46%.

ГЕРБ губи 3% подкрепа в сравнение с ноември, но запазва първо място (21.3%). С 10.4% БСП поддържа двойната дистанция от него. Интересна е ситуацията при ДПС, което макар и обичайно да стои по-ниско в проучванията, отколкото в реалния вот, дори и на тази база, отбелязва спад от 6.8% на 4.9%.

Реформаторският блок също бележи лек отлив (до 5.9%), но като цяло запазва устойчивост, въпреки излизането на ДСБ в опозиция. При едни хипотетични избори Патриотичният фронт и АБВ биха запазили сегашното си представителство. Атака е на ръба, както и „Движение 21”.

Според изследването фокусът на общественото внимание се премства от икономиката и престъпността към корупцията по високите етажи на властта. Според социолозите, именно това определя и цялостното отношение към държавните институции, политическите сили, възприятието за причините за икономическата изостаналост на страната и ниския жизнен стандарт на българите.

Според 58.6% от хората въпреки напредъкът в различни сфери, корупцията като цяло расте, правосъдие липсва, от което се облагодетелстват малки групи в ущърб на обществото. Едва 22.3% смятат, че въпреки някои трудности, корупцията не пречи на успешното развитие на страната. Критичната позиция доминира във всички социални и демографски групи, вкл. сред симпатизантите на управляващата коалиция.

Всеки втори анкетиран е убеден, че ако върховенството на закона се зачиташе, ако нямаше корупция и чадър над нея, той лично би могъл да живее по-добре.

Като цяло се одобрява спирането на съмнителни обществени поръчки „поради съмнения за корупционна свързаност с Д.Пеевски, или други гарантирано печеливши участници в публични търгове”, но 55.8% от анкетираните не са убедени, че действията на правителството показват реална политическа воля за борба с корупцията.

Традиционно в челото на класацията за най-добре справящи с работата си са регионалния министър Лиляна Павлова (32.6% успешно срещу 7.6% неуспешно), министъра по еврофондовете Томислав Дончев (19.4 успешно, срещу 3.5% неуспешно) и социалния министър Ивайло Калфин (23.8% успешно срещу 8.4% неуспешно).

С аналогично равнище на положителни оценки е и здравният министър Петър Москов (17.1%), но вотът на недоверие и персоналните атаки срещу него генерират ръст в критиката към дейността му (24.5%). Това го прави едновременно един от най-харесваните, но и един от най-критикуваните министри. Въпреки съпротивата на професионалното съсловие обаче, пациентите подкрепят мерките за контрол на харчовете в здравната каса.

Блокирането на реформата в МВР и съдебната система, поставя министрите на вътрешните работи Румяна Бъчварова и на правосъдието Екатерина Захариева сред най-критикуваните членове на кабинета.

Извън кабинета, еврокомисарят Кристалина Георгиева успява да запази положителен личен рейтинг (43% одобрение срещу 21% неодобрение).

Тенденция на спад е налице, макар и по-слабо изразена, както при излезлия в опозиция Р.Кънев (от 11.8% на 10.6%%), така и при лидерите на подкрепящите кабинета партии – Г.Първанов (от 23.2% на 20.3%) В.Симеонов (12.3%), Кр.Каракачанов (17.5%). Лидерът на БСП М.Миков запазва позицията си почти без промяна – 14%. Друга фигура, идваща от левите среди, Т.Дончева, събира високо лично одобрение (21.1%), далеч надхвърлящо електоралния потенциал на нейната партия Движение 21.

На дъното на класацията на общественото доверие са Волен Сидеров, Ахмед Доган (по 4.5%) и Лютви Местан – 2.8%.

Поне към момента, нито един от лидерите с амбициите да бъдат политически представители на турците в България не печели категорична подкрепа сред тях. Според агенцията, актуалният около местните избори и излязъл отново на сцената след отстраняването на Местан, въпрос – възможно ли е пряко или непряко ДПС да влезе в една нова правителствена формула – среща сериозно обществено неодобрение.

35% са на мнение, че нищо не се е променило в тази партия, 19% я виждат като по-приемлива за коалиране, но 43% смятат, че от случилото се ДПС изглежда още по-ненадежден партньор.

Данните от национално представително проучване на „Екзакта рисърч груп“ пък сочат, че Йорданка Фандъкова, Кристалина Георгиева и Бойко Борисов са тримата най-одобрявани български политици.

Фандъкова е одобрявана от 62 на сто от анкетираните, Кристалина Георгиева – от 55 на сто, а Бойко Борисов – от 45%.

В топ 10 са още Лиляна Павлова (44 на сто одобрение), Томислав Дончев (36%), Ивайло Калфин (35 на сто), Вежди Рашидов и Петър Москов с по 32 на сто одобрение, президентът Росен Плевнелиев (31%) и Татяна Дончева (31%).

Изследването регистрира спад на общественото доверие към основни държавни институции. Тепърва ще става ясно дали има моментно натрупване на неблагоприятни обстоятелства или става въпрос по-трайна негативна тенденция, коментират социолозите.

Според тях най-много е пострадал публичният образ на прокуратурата и на съда. Те са одобрявани от по 7 на сто от анкетираните, а одобрението към главния прокурор е 14%.

През февруари полицията е одобрявана от 32 на сто, а армията – от 28 на сто.

За последните пет месеца армията губи 9 на сто от одобрението за работата си, а полицията – 8%.

Когато става дума за рейтинг на силовите ведомства, трябва да се има предвид, че отношението към тях се влияе не само от вътрешни фактори, но и от външни, като сирийската криза и бежанския поток.

През последните пет месеца с близо 9 на сто се свива одобрението към парламента. Народното събрание е одобрявано от 13 на сто, а неодобрението му възлиза на 77%.

Работата на правителството е одобрявана от 28%, а неодобрението на кабинета възлиза на 60 на сто. През февруари правителството губи 7 на сто одобрение в сравнение със септември 2015 г., когато, в навечерието на местните избори, бе измерен най-високият рейтинг на кабинета за последната година, отбелязват социолозите.

Високо е одобрението за работата на правителството сред традиционния електорат на ГЕРБ – млади и по-заможни хора, както и жители на градовете областни центрове. 70 на сто от избирателите на ГЕРБ подкрепят правителството, а крайно негативни нагласи към кабинета са регистрирани сред избирателите на БСП.

26 на сто от българите одобряват едновременно работата на премиера и на кабинета. Този дял се дължи по-скоро на добрите оценки за работата на премиера, отколкото на тези за кабинета, доколкото рейтингът на одобрение на Бойко Борисов е със 17 пункта по-висок от този на кабинета.

В представите на българите нещата се подобряват главно в две посоки – по отношение на транспорта и на усвояването на средства от ЕС.

Сравнително добри оценки се дават и за работата в сферата на регионалното развитие. За последната година, според 59 на сто от интервюираните, най-проблемен остава стандартът на живот на хората. Влошаване на ситуацията настъпва и в сферите на правосъдието, на здравеопазването и на образованието.

Регистриран е ръст на подкрепата за работата на омбудсмана Мая Манолова. Нейният рейтинг на одобрение (27,2%) се покачва с 6 пункта от началото на мандата ѝ, а неодобрението ѝ намалява с 3%.