Сечанов: Втората световна война бе най-жестоката

Доц. д-р Иван Сечанов е роден на 28 ноември 1926 г. в с. Православ, Чирпанска околия (сега община Братя Даскалови, Старозагорска област). От юни 2013 г., на Деветия конгрес на Съюза на ветераните от войните в България, е избран за председател на организацията. Участвал е в първата фаза на Втората световна война.

Като гимназист става партизанин в Първа средногорска бригада "Христо Ботев". На 8 септември 1944 г. е сред партизаните, които влизат в Пловдив и установяват народна власт.  След 9 септември е бил и заместник-министър на здравеопазването.

От Факти.бг го потърсихме в Деня на победата, за да разкаже какво е за него този ден:

„9 май за мен е втора рождена дата. Защото, ако я нямаше тази дата заедно с нашия 9-ти септември нямаше да ме има на тази земя и нямаше да се радвам дълги години на живота.  А за целия български народ това е втора възможност България да бъде самостоятелна държава. Първият път бе, когато ни освободи Цар Освободител през 1878 г. , но това е второто освобождение на България от фашизма”, сподели Сечанов.  

Той смята, че ако не я имало  тази дата нито България щеше да бъде в такъв вид, нито Европа щеше да я има в такъв вид. „За това се радвам от сърце на този празник и желая на всички, които все още са живи, здраве”.

Сечанов отбеляза, че днес българските ветерани са си устроили среща в София, на която са присъствали и руски ветерани. „Но най-хубавото бе, че имахме среща и с много млади хора, които са нашата надежда и нашето бъдеще на нашата мила Българийка”, каза Сечанов.

Какви спомени навява тази дата

Тази дата навява у мен най-хубавите спомени, защото се върнах от фронта жив. Вярно е, че в същото време бях и тъжен, защото оставих на фронтовата линия много наши приятели и другари.  Нищо по-жестоко няма от войната, но Втората световна война беше най-жестоката на земята с много милиони жертви, материални щети и морален срив за много народи. Участвахме в тези бойни действия и съхранихме България в тези граници, които са сега, защото имаше много претенции и към нас, ако не бяхме участвали на фронта, щяха да ни разграбят и от юг и от запад. Върнах се от фронта жив, благодарен на съдбата, защото има и малко късмет в тази работа.

Най-голямата ми радост бе, че ме приеха да отида на фронта доброволец, тогава не ме искаха, защото не бях навършил 18 години. С помощта на мои близки командири. Оказа се, че съм много добър стрелец . Още от малък ходех с чичо ми на лов и той ми даваше пушката, а аз се научих да стрелям точно. Когато ни дадоха една картечница на цялото поделение и намериха няколко души служили и им я повериха, аз ги помолих поне да пробвам да стрелям с картечницата.  Оказа се, че стрелям най-точно. Тогава ми разрешиха да стрелям с картечницата и  от това  по-голяма радост нямаше. Но имам и ужасни спомени – с моя най-близък приятел след два дни битка, не можехме да стигнем обоза да си вземем храна. Най-накрая  дойде някаква малка кухничка. Трябваше един по един да отиваме с канчетата за храна, такава бе заповедта. Беше надвечер, кухничката бе по-ниско от нашите позиции , моят приятел с партизанско име Гранит, отиде за храна. Чаках и като погледнах събрали се 7-8 души пред баката и си казах колко грубо нарушават заповедта. Седнах да изчакам и през това време падна една мина точно в тази група и си отидоха всички заедно с моя приятел.

От около 300 000 ветерани от войните в момента сме останали около 3000. Всички са над 90-95 годишни. Аз съм на 90 години и се мъча да помагам още, заключи Иван Сечанов.