Брутално се посяга на правата на българските граждани

"Промените в Изборния кодекс, отнасящи се до гласуване на българите в чужбина, са брутално посегателство върху правата на българските граждани зад граница и откровено нарушение на Конституцията, която казва, че българските граждани имат равни права, независимо къде се намират". Това заяви омбудсманът Мая Манолова по време на Дванадесетата световна среща  на българските медии в Прага, организирана по традиция от Българската телеграфна агенция. 

"Затова, аз нямаше как да мълча и когато бях сезирана от подписката на 6000 наши сънародници, живеещи в чужбина, реагирах незабавно. Организирах срещи с парламентарно представените политически сили. Започнах с лидера на най-голямата – г-н Борисов, а след това институцията на омбудсмана бе домакин на поредица консултации на представители на българи в чужбина с Патриотичния фронт, АБВ, Реформаторския блок, БСП и Народен съюз. По време на тези срещи, а и във всичките си публични изяви, заедно с представителите на българите в чужбина опровергахме манипулациите и неистините за гласуването на българите зад граница. Аргументирано и с числа разбихме опорните точки на поддръжниците за ограничаване на вота зад граница", каза Мая Манолова.

За пример тя даде налаганата в общественото пространство теза, че облекчаването на режима за създаване на секции в чужбина стимулира гласуването в Турция. 

"Нека видим числата. На парламентарните избори 2013 г. при действието на предния Изборен кодекс „Фидосова“, в Турция гласуват 66 186 души. На парламентарните избори през 2014 г. по кодекса „Манолова“, въпреки че са създадени повече секции, са гласували 62 587 души. Т.е. броят на гласувалите е намалял с 5%. В същото време вотът в страните от Западна Европа и Северна Америка се е увеличил с 67% спрямо 2013 г. (Гласували са рекорден брой – 82 403-ма, което е 57% от общия вот на българите в чужбина.) За първи път гласувалите в Западна Европа и Америка са повече от гласувалите в Турция (57% от общия брой). В държавите с най-многобройна българска диаспора ръстът на вота през 2014-та спрямо 2013-та е в пъти  по-голям, в САЩ  - 3 пъти, във Великобритания – 2,5 пъти, в Германия – 2 пъти.  Изводът е, че по-лесното откриване на изборни секции извън страната, което стана възможно по кодекса „Манолова“, не доведе до бум на вота в Турция, а стимулира гласуването на българските граждани от Западна Европа и САЩ", обобщи омбудсманът. 

Вторият мит, отхвърлен от Мая Манолова бе, че гласуването зад граница е скъпо, тъй като откриването на секция в чужбина струвало между 7000 и 10 000 евро.

"Аз съм категорично против остойностяването на граждански права в пари. Не приемам да има ценоразпис на конституционни права. Но, ако все пак погледнем числата,  ще видим, че общият разход за 428 избирателни секции извън страната през 2014 г. възлиза на 1 382 000, 013 лв. Или 3229 лв. на изборна секция. Като по-голямата част от разходите са за командировъчни на държавни служители – 56% от всички разходи. Голяма част, от които впрочем могат да бъдат спестени при по-добра организация, включително договаряне на по-ниски наеми. Пресметнати на подаден глас в чужбина, тези числа показват разход от 9 лв. 53 ст. За сравнение, същата сметка на подаден глас в България възлиза на 9 лв. 01 ст., т.е. разликата е минимална. Така че, и този аргумент не издържа", категорична бе тя.

       Манолова опроверга и трети мит – избирателната активност в секциите извън страната е много ниска, според депутатите средно 100 души в секция, българите в чужбина гласуват в луксозни, бутикови секции.

"Числата показват, че и това не е вярно – средният брой гласували в една секция в чужбина е 339 души, а в България – 285", посочи тя.

Омбудсманът бе категорична, че и четвъртата теза на противниците на вота зад граница – създаването на МИР в чужбина не може да бъде създаден, защото ощетява малките изборни райони в България /Видин, Търговище, Смолян, Кюстендил/ е неистина. "Математическият модел показва, че ако бъде създаден МИР „Чужбина“ със седем или осем мандата, пропорционално на броя гласували, тези мандати ще бъдат взети от големите МИР – София, Благоевград, Бургас, Стара Загора, Русе, Плевен. Освен това създаването на МИР „Чужбина“ ще предотврати изкривяването при разпределението на мандатите – дефектът „Бат Сали“ няма да съществува", аргументира се Манолова.

По думите й и твърдението, че гласуването в чужбина е заплаха за националната сигурност е невярно, тъй като не намира опора във фактите.

"Не ми е известен нито един доклад, на която и да е служба за сигурност, който да твърди, че гласовете на българите в чужбина са заплаха за националната сигурност. Както се видя от представените числа, въпреки либерализирането на режима вотът в Турция намалява. Аз лично съм против наказването на избиратели заради други избиратели. Още повече, че първите наказани най-лесно ще пристигнат в България с автобуси. Изобщо подходът „няма секция – няма проблем“, е сбъркан. Ако има партия, която според авторите на поправките развива дейност, противоречаща на Конституцията, има съд, който да я забрани или да не я регистрира. А що се отнася до манипулациите в изборните секции – те за съжаление се случват и в България. Масово. В Турция, която е най-близо, следва да бъдат командировани достатъчен брой държавни служители, които да следят за изборите", посочи омбудсманът.

Пред аудиторията тя призна, че по време на приемането на тези поправки в Изборния кодекс е била в изключително деликатна ситуация.

"Не исках да приличам на човек, който ревниво пази собственото си творение (Изборният кодекс „Манолова“). Още повече, че както всеки закон и Изборният кодекс „Манолова“ показа проблеми при прилагането му, които можеха да бъдат отстранени ("Бат Сали", "Арена Армеец", фалшифицирането на протоколи). Нито един от тези проблеми обаче не беше отстранен. Вместо това народните представители ударно се заеха с ограничаването на права. Слава богу, че част от замисленото не беше реализирано – забрана на местните коалиции, вдигане на прага за малките партии, затрудняване на издигането на независими кандидати, забрана на социологически проучвания, скъсяване на предизборната кампания от 30 на 21 дни. Но с приетите в среднощна доба поправки все пак бяха ограничени права – вдигнат бе  прагът на преференциите, премахната бе изборността на кметове в малки населени места. Ударени бяха и българите в чужбина – на практика гласуването бе ограничено в дипломатическите и консулските представителства, а в градовете, в които няма такива представителства, броят заявленията за създаване на секция беше увеличен от 40 на 100. Най-силният удар беше премахването на т.нар. автоматични секции, които се разкриват без всякакви формалности, стига на предходен избор в съответното място да са гласували 100 избиратели - новаторски механизъм, който доближи възможностите за гласуване извън страната до режима на образуване на секции в страната", допълни общественият посредник.

Тя бе категорична, че след като президентското вето е отхвърлено,  промените в гласуването на българите в чужбина са на изходна точка.

"Подкрепям исканията на българите в чужбина за връщане на действащия режим, защото текстовете, които бяха са наистина добри и работещи – за автоматично откриване на секции там където има история на гласуването, 40 заявления за създаване на секция, активно участие и привличане на българските общности при организацията на изборите и др. Провеждането на избори извън страната обаче е важно не само, защото трябва да се спазят конституционните права на гражданите. Това е и инструмент за държавна политика. Емигрантите може да са свързани с родината културно и сантиментално, но истинската връзка - тази, която ги задържа в националната орбита, кара ги да се чувстват нейни граждани и да продължават да се вълнуват и участват в националния живот - е участието в избори, т.е. правото на вот", завърши омбудсманът Мая Манолова. Тя благодари на сънародниците ни в чужбина, както и на българските журналисти зад граница, които по думите й са дали истински урок по патриотизъм.