(Не)законната българска проституция

Българската проституция с години е разкрачена между дилемата дали трябва да бъде узаконена или не. У нас тя не е криминализирана, но не е и легализирана. В обществото за нея се говори под сурдинка, а в законодателния свят, тя се намира в един правен полувакуум.

„В България почти 90% от проституцията се управлява и владее от криминални мрежи. Поради това директната й легализация е възможна по друг начин, различен от този в Германия, например”. Това каза Стефан Попов, ръководител на изследователския екип на доклада „За” и „против” легализация на проституцията” проведен от „РискМонитор”.

  България  е сред първите пет държави в европространството по разпространение на проституцията, както вътре в страната, така и като износ, наред с Украйна и Русия. Легализирането на проституцията не може да стане изведнъж, затова от „РискМонитор” предлагат краткосрочен и дългосрочен план за нейното узаконяване. Четири са препоръките към законодателя за следващите няколко години.

1. Определени видове сексуални услуги не трябва да се легализират. Сред тях са предлагането на платен секс по отношение на или с участието на малолетни или непълнолетни лица; на лица, които не могат да разбират свойството и значението на извършеното.

2. Лицата инкриминиращи тези форми на общественоопасно посегателство да се наказват по-тежко в случаите, в които деянието е извършено с користна цел.

3. В българското законодателство трябва изрично да се упомене, че не се наказва доброволното предоставяне на сексуални услуги и ползването на такива от пълнолетни лица срещу заплащане.

4. От Наказателния кодекс трябва да отпадне наказателната норма за безделничество, под която често се подвеждат и санкционират проституиращите лица.