България е в дъното на ЕС по цифровизация

ЕС е постигнал напредък по отношение на цифровизацията, но по последни данни, има шокираща пропаст между силните цифрови държави и онези, където внедряване на цифровите технологии е на базисно ниво. Това показват последните данни от Индекса за навлизането на цифрови технологии в икономиката и обществото (Digital Economy and Society Index — DESI) — инструмент, разработен от Европейската комисия и публикуван днес. Данните сочат, че държавите от ЕС значително се различават по степента на своята цифровизация и че границите продължават да бъдат пречка за пълноценно работещ единен цифров пазар — който ЕК представи днес.

Според оповестените от ЕК данни, България се намира на предпоследно място в списъка на 28-те страни — членки на ЕС.

Страната ни е постигнала напредък в подобряването на своята инфраструктура за широколентов интернет, както и в предоставянето на свободно достъпни данни. Слабите резултати по уменията в областта на цифровите технологии и на цифровизацията на икономическите и обществените услуги са пречка за по-нататъшното развитие на цифровата икономика и общество у нас, пише в доклада на Комисията.

"Европа постепенно се доближава все по-близо до цифровизацията, но много страни трябва да засилят усилията си. Всички държави-членки трябва да инвестират повече, за да се възползват напълно от единния цифров пазар. Ние не искаме Европа да върви на две скорости, затова трябва да работим заедно, за да направим ЕС световен лидер в сферата на цифровизацията", заяви Андрус Ансип, заместник-председател на цифровия единен пазар.

Като цяло ЕС е постигнал напредък и е подобрил своята цифрова производителност с 3 % в сравнение с миналата година, но данните за напредъка на всяка една от страните, показват шокиращи разлики при първите и последните в списъка.

Според Индекса, България показва най-слаби резултати в броя на хора с умения в областта на цифровизацията.

Отчита се, че все повече българи сключват абонаменти за мобилен широколентов интернет и делът на абонаментите за високоскоростен широколентов достъп продължава да расте. Цената на тези услуги у нас обаче, остава сравнително висока. Разполагаемият спектър за електронни съобщителни услуги у нас е един от най-малките в ЕС.

Според данните, общо 58% от българите имат интернет връзка, но 2/3 нямат основни цифрови умения и броят на дипломираните специалисти в областта на науката, техниката, инженерството и математиката не се е увеличил.

Проучването показва още, че българите използват много интернет за видео разговори и за участие в социални мрежи, но извършват много по-малко онлайн дейности в сравнение с останалите страни от ЕС.