Найденов: Десетки милиони потънаха в язовирите

Сред язовирите у нас, за които липсва каквато и да е било документация, са „Ахелой”, „Бели Лом”, „Дяково”, „Жребчово”, „Порой”, „Съединение”, „Сопот”, „Тракиец”, разкри земеделският министър Мирослав Найденов пред бТВ. Преди дни Сметната палата отказа да завери финансовия отчет на МЗХ през 2010 година, тъй като бил съставен невярно и нечестно.

Това е най-лошата възможна оценка, която одитната институция може да даде. Такава не е имало от години, коментира проф. Валери Димитров, председател на одитната институция.

Няколко язовира в България „изчезнаха” заради липсващи документи на Агенцията по хидромелиорация, а в земеделието нямат никакви данни за това колко, какви, на каква стойност и в какво състояние се стопанисват язовирите и напоителните системи.

През 2006 г. тогавашното правителство е решило всички съоръжения, свързани с напояване и отводняване да са прехвърлени към новосъздадената агенция, обясни пред „Тази сутрин” земеделският министър Мирослав Найденов.

"До 2009-2010 година обаче това не се случва, т.е. активите съществуват, по тях се правят много неща - корекции на диги и язовирни стени, и всичко трябва да бъде осчетоводено и добавено като баланс към първоначалните активи, каза Найденов. Идвайки на власт новият кабинет решава да закрие агенцията.

Когато се закрива тази агенция, се установява при приемането на активите, че цялата документация липсва. Ликвидацията става в началото на 2010 година. Днес данните се събират лист по лист, обясни Найденов.

Прокуратурата още тогава е уведомена за случая и е образувала производство срещу неизвестен извършител, но на питане към прокуратурата от медиите какво е движението по случая не е получен отговор, каза Найденов. Според него изгубените архими навярно не са унищожени.

"Освен за язовирите, липсват всякакви данни за 13 броя предпазни диги, 27 дунавски диги, 75 помпени станции, 354 корекции на реки и 401 отводнителни полета. Т.е. по тях са наливани доста средства. Казано иначе, допълнителните неща, които са вършени по тях, е трябвало да бъдат осчетоводени и добавени към баланса на съответните съоръжения. И когато липсва счетоводството, утре ние не можем да се върнем назад и да проверим къде са отишли парите, примерно за поддръжката и корекцията”, обясни министърът. 

Според него има основание за подозрения, че средствата, предвидени за ремонти в Изпълнителната агенция по хидромелиорация, са похарчени не по предназначение. 

Директорът на финансовата дирекция в агенцията Мирослав Антов е един от заподозрените. Той е трябвало да съхрани и предаде на ликвидационната комисия целия архив от 2006 до 2009 година.