Брат ми, ти как си със старобългарския?

- Брат ми, ти как си със старобългарския? – попита ме веднъж моят брат, когато бях 11-ти клас.

Това разказва в профила си във Фейсбук преподавателят по строгръцки език и класическа литература Николай Гочев.

- Горе-долу. Защо?

- Имам един приятел, знаеш го, П... идвал е в къщи. Той учи сега българска филология и имат изпит по старобългарски. Обаче нищо не знае.

- И какво?

- Трябва някой да се яви вместо него. Ти можеш ли?

- Ами... Да, но... какъв е изпитът?

- Ами някакво контролно. Влизаш там, дават ти един лист за превод и нещо да определиш по граматиката и това е.

- А няма ли да разберат, че не съм той?

- Не... Никой не гледа. Преподавала им някаква мадама, била много готина. Няма проблем. Той не е бил нито веднъж, няма как да разберат, че си друг.

- Да. И къде е това?

- В Ректората. Отиваш в понеделник сутринта, той ще те чака.

И наистина отидох, човекът ме посрещна, заведе ме до аудиторията и каза:

- Ето. Сядаш някъде по-назад, правиш контролното, предаваш и си излизаш. Мерси много!

Всъщност аз не бях сигурен, че ще свърша работата много добре, но контролното се оказа лесно, съвсем реалистично за хора, които са учили само два семестъра. После брат ми каза, че съм имал „6“ и асистентката се поинтересувала кой е този толкова добър студент, когото тя никога не била виждала.

А дали самият П. завърши, не знам, но впоследствие не работеше като български филолог.