СС-23 - унищоженият ракетен щит на България

CC-23 – артилерийската система, която е с възможности да води огън до 500 км дълбочина (някои дори извеждат данни за 740 км далекобойност – американските специалисти доказват по-голяма теглителна сила на двигателя), е разположена в Телиш през 80-те години – строго секретно поделение – база на въоръжението, припомнят ни от Спомени от народната република.

Водело се е фронтова ракетна бригада, с главен инж. Шкодров. Той е основна фигура в организацията по приемането на ракетните установки СС-23. Те пристигат с вагони до България с ферибота Варна-Иличовск и влизат във военния завод „Девети май“ – Червен бряг. Разтоварването на първите три започва в 23,00 ч. на 15 октомври 1986 г. По това време в „Девети май“ имало само военни от поделението в Телиш. Бившите ни противници от Северноатлантическия блок не са наясно какво точно има в Телиш. По онова време нашите спецслужби прехващат турска разузнавателна сводка, в която пише, че в селото има поделение на противовъздушната отбрана, чиято задача е да охранява небето над завод „Девети май“ и над Плевенския Нефтохимически комбинат.

Установките за СС-23 в поделението са осем – всяка от тях с по две ракети. Освен това осем пусково-зареждащи машини карат по една резервна ракета – за третия залп. Общо съхраняваните ракети от този тип в Телиш са 24. В случай на война до 6 часа след подаването на сигнала личният състав на бригадата трябвало да бъде готов да посрещне сборочните бригади от Киевския военен окръг.

Интересен факт е, че апогеят на траекторията на СС-23 е 119 км при тегло на бойната й част от 715 кг и максимална далечина на стрелбата 400 км. А при минималната дължина – 50 км, ракетата достига височина от 154 км, което си е космическа височина.

Въпреки че сме били съюзници във Варшавския договор, руснаците също не казват цялата истина за възможностите на въоръжението, което са ни предоставили. В първите години след получаването на комплексите СС-23 у нас са изпратени т. нар. гарантийчици. Тяхната задача е да следят за правилната експлоатация на оборудването и в случай на технически проблем да съдействат за отстраняването му.

У нас ракетите остават на въоръжение до 2001 г. Под натиска на САЩ и Турция на 19 декември със 178 гласа „за“, 3 – „против“, и 2 – „въздържал се“, Народното събрание взема решение за унищожаването на нашите СС-23 до 30 октомври 2002 г. Месец по-късно тогавашният министър на отбраната Николай Свинаров издава заповед тези ракети да бъдат свалени от въоръжение. Операцията по нарязването на комплексите започва на 9 август 2002 г. и приключва в определения срок.