България участва в споразумението за укрепване на Еврозоната

България ще се включи в новото фискално споразумение, което има за цел да укрепи фискалната дисциплина в Еврозоната. Освен 17-те страни-членки на валутния съюз в него влизат още шест държави, сред които и нашата.

Решението дойде след безсънна нощ на европейските лидери и беше обявено от председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой. То предвижда 17-те страни от еврозоната и още 6 държави - България, Дания, Латвия, Литва, Полша и Румъния, да сключат фискално споразумение със строги правила, които да залегнат в конституциите им.

Споразумението укрепва съществуващите правила за свръхдефицита и въвежда "по-автоматични", както се изрази Ромпой, санкции за страните, нарушили фискалната дисциплина. Предвижда се държавите-участнички да депозират бюджетите си за одобрение в ЕК.

Херман ван Ромпой не спомена срок, в който новото споразумение трябва да бъде подписано, но изрази надежда, че заложените в него принципи трябва да влязат и в Лисабонския договор.

Междувременно, с цел краткотраен позитивен ефект на финансовите пазари, е било договорено да се увеличи капацитета на Спасителния фонд с още до 200 млрд. евро.

„Оптимист съм, защото всички разбират, че и най-лошото ни разбирателство е по-добро от това да не се разберем”, коментира премиерът Бойко Борисов пред журналисти в белгийската столица. Той изрази също така увереност, че ще бъде намерен механизъм за защита на еврото. Според българския министър-председател дълговата криза е предизвикана от големите разходи, които са надвишавали приходите.

„Необходима е дисциплина и европейските държави да станат отговорни. Всяка нация трябва да преболедува това, което й се е случило през годините – ако е харчила много, ако е теглила големи кредити, сега трябва да затяга колана. Против съм непрекъснато да се искат пари. България е за Европа на отговорните страни”, заяви Борисов.

Той припомни, че правителството ни от година настоява изискванията за бюджетен дефицит под 3% и за външен дълг под 60 на сто от БВП да бъдат записани в конституциите на държавите-членки, но едва сега това правило се възприема. Министър-председателят обясни, че промените в европейското законодателство биха могли да станат най-бързо чрез изменение на Протокол 12, който регламентира мерките при свръхдефицит, тъй като това няма да налага ратификация на документа.

„Ние сме за Европа на финансово дисциплинираните държави, които да получават възнаграждение за усилията, които народите им полагат, както и да бъдат санкционирани от Европейската комисия, ако преминат 3-процентния дефицит. Когато бъде възприето „златното правило” за дефицита и дълга, тогава с радост ще искаме да сме в еврозоната”, посочи премиерът Борисов.

Той съобщи, че България ще настоява за държавите-отличници също да се въведе по-ниско национално съфинансиране по оперативните програми, което ще позволи освобождаването на средства за нови проекти. „Ако едни държави трябва да бъдат насърчавани да поправят слабите си оценки, такива като България трябва да бъдат толерирани, за да поддържат високото си ниво”, посочи министър-председателят.

Друга позиция, която България ще защитава, е да продължи да участва в процеса на вземане на решения в за Европейския съюз и това да не се прави само в Еврозоната. „Богатите държави, които плащат най-скъпо антикризисните мерки, могат да имат повече претенции, но в условията на скачени икономики, особено в износа, трябва да знаем какво се случва, за да избегнем негативни тенденции”, смята Борисов.

Той коментира и идеята за създаването на европейска кредитна агенция. По думите му, тя би дала сходни данни с тези от съществуващите досега агенции за кредитен рейтинг, защото обратното би било да се дават лъжливи сведения.