Освиркващият човек ще бъде част от политическия пейзаж

Какво се случи през 2011 г. ще научим най-вероятно през 2013, 2014, 2015 година. Това каза пред Нова телевизия политологът Иван Кръстев в коментар за изминалата година. Сред международните събития, които ще бъдат запомнени, Кръстев открои протестите в Арабския свят и Европа, аварията в Япония.

„Едно от нещата, които заслужават да се припомнят е, че списание „Тайм“ обяви, че човек на годината е протестиращият човек. 2011 е годината, когато е имало най-много хора на улицата – в Арабския свят, в Лондон, Мадрид, Русия, САЩ“, посочи политологът.

По думите му всяко нещо, което изненадва и където участват много хора, винаги се превръща в основно събитие. „Една от големите изненади за мен беше на колко много места протестираха млади хора, които живеят на различни места, по различен начин“, коментира той.

Според Кръстев колкото по-малка е една страна, толкова по-малко тя се интересува от това, което се случва извън нея, също и толкова малко неща зависят от нея. „При нас външният свят винаги идва, за да оправдае нещо, което се случва вътре. Няма особен интерес в България за това какво се случва в света“, смята той, като допълни, че се надява през 2011 година да започнем да се интересуваме малко повече какво се случва извън нас – по света.

За кризата, политологът заяви, че немците за 10 г. замразиха заплатите си, за да увеличат конкурентоспособността си. „Защо непременно очакваме, че немците трябва да платят на гърците. България има основание да не иска да участва във финансовия пакт на ЕС и то е, че България е бедна страна. Ние леко залитаме с истерии като това, че България може да бъде модел за подражание - имаме финансова дисциплина, но продължаваме да сме най-бедната страна в ЕС“, обясни Кръстев. Според него, драмата на малките държави е, че нито техните успехи са само техни, нито техните провали са само техни.

За 2012 г. Кръстев отбеляза, че 2012 не е годината, в която икономическата криза ще завърши. „Най-вероятно през 2012 г. икономическата криза ще стигна по-висока точка за Европа. Тази криза е различна от кризите през 30-те години - голямата депресия и тази през 70-те г. на XX век.

Сега хората базово не се доверяват. Новият модел на правене на политика е пораждане на доверие. Освиркващият човек все повече ще бъде част от политическия пейзаж в България и по света. Все повече хората ще се отнасят към политиците така, както се отнасят към електротехниците: Имам проблем, ела до два часа и да бъде решен", подчерта Иван Кръстев.

„Не очаквам големи радикални реформи, тъй като икономическата ситуация в Европа може да се промени. Реформи се правят веднъж, защото ги искаш и защото не може да не ги направиш. Ситуацията може да се промени по начин, който да застави всяко правителство да приеме неща, които са важни. Европа като цяло остарява и ние сме много различи демографски. През 2050 г. около 35% от населението на Европа ще бъде около 65 годишно. Равенството ще се промени. Обществото ще става все по-възрастно", заяви Кръстев. 2012 нека да бъде годината на замислящия се човек, обобщи политологът.