105 г. бойна авиация на България

На 16 октомври българските Военновъздушни сили отбелязват 105-та си годишнина. Тази година се навършва и един век от създаването на изтребителната ни авиация. От 1912 година досега българските Военновъздушни сили са повод за гордост и пример за храброст. Любопитни и малко известни факти за бойната ни авиация, за пионерите и ентусиастите, които първи политат в небето над България, разказва БНТ.

За рождена дата на Българската авиация се приема 16 октомври 1912 година, но фактическото начало е доста по-рано.

Проф. полк. Димитър Недялков, нач. катедра "Военновъздушни сили и противоракетна отбрана" - Военна академия "Г.С. Раковски": България е стара авиационна държава, трябва да се знае, с много приноси в световната история. 03:18 - Българската авиация започва да се създава и на практика се реализира първият авиационен проект на самолет, на летателен апарат, по-тежък от въздуха, през 1902 година от наш колега, офицер, поручик Харалампи Джамджиев и той лети на 8 март 1902 година, тоест преди братята Райт.

На 20.04.1906 г. с указ на цар Фердинанд е създадено "Въздухоплавателното отделение".

През 1906 година с указ на цар Фердинанд е създадено Въздухоплавателно отделение в София. 6 години по-късно България има 17 обучени в чужбина пилоти и 7 бойни самолета.

На 16.10.1912 г. Радул Милков и Продан Таракчиев хвърлят бомби над жп гарата в Караагач

През 1912 година в Балканската война поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев облитат непревземаемата Одринска крепост и хвърлят няколко бомби. И до днес се спори дали това е първата бомбардировка в световната история.

Проф. полк. Димитър Недялков, нач. катедра "Военновъздушни сили и противоракетна отбрана" - Военна академия "Г.С. Раковски" - Много се говори, че италианците за първи път, ама срещу тях са се били племена. - Над Триполи? - Да, срещу тях е нямало реален противник във въздуха, докато ние сме имали въздушен противник, тоест реално това е първата въздушна война.

В Балканската война България е вече авиационна сила.

Проф. полк. Димитър Недялков, нач. катедра "Военновъздушни сили и противоракетна отбрана" - Военна академия "Г.С. Раковски": България е била 7-ма авиационна сила в света и всички военни кореспонденти и съветници на практика са идвали на първото ни оперативно летище "Мустафа Паша", да се учат как се създава система и как се създава бойна авиация.

През юни 1912 г. лейт. Симеон Петров приземява за първи път самолет с изключен двигател

Първият човек, приземил самолет с изключен двигател, е лейтенант Симеон Петров. Пратен е във Франция да се учи, но постижението му влиза в учебниците - да се учат от него.

На 13.08.1912 г. лейт. Симеон Петров извършва първия български полет в небето над България. По-късно Петров извършва и първият полет в небето над София със самолет.

На 12.11.1912 г. Райна Касабова за първи път в света осъществява полет във военни условия

Първата жена, осъществила полет във военни условия, е българка. Райна Касабова хвърля позиви над Одрин през 1912 година.

Веселина Атанасова, Музей на авиацията в Крумово: Тя е била самарянка по време на Балканската война, била е много близко до войниците, до авиационното отделение и взема участие в един от полетите, бойните полети със самолет, разузнавателни, които са правени.

На 10.08.1915 г. 19-годишният Асен Йорданов конструира първият български самолет "Експрес".

Първият български самолет е конструиран от едва 19-годишният Асен Йорданов през 1915-а.

Освен че е всепризнат в целия свят и по негова книга се е обучавал лично първият човек, стъпил на Луната - Нийл Армстронг, българският авиоконструктор и инженер Асен Йорданов има кръстен не само булевард на негово име в София, а и цял залив. И то не къде да е - а в Антарктика - "Йорданов залив".

08.07.1917 г. първата въздушна победа на новосформираната българска изтребителна авиация.

През 1917-а е създадена изтребителната ни авиация на летище Левуново.

Проф. полк. Димитър Недялков, нач. катедра "Военновъздушни сили и противоракетна отбрана" - Военна академия "Г.С. Раковски": Емблематична е първата победа - бият се двама срещу шестима британци и свалят капитан О'Дуайър, командира на 17-а британска ескадрила, елитно формирование британско, и капитана го приземяват. Могли са да го убият, между другото, защото те засягат самолета му, Балан прострелва двигателя, но не го убива, лети успоредно и му дава възможност да кацне, да се спаси човека. О'Дуайър хвърля един бял шал, дава сигнал. Тогава са били рицарски времената, така че нашите момчета са действали смело и рицарски.

През Втората световна война, когато България е бомбардирана, нашите 120 самолета се бият срещу над 1500 американски.

Проф. полк. Димитър Недялков, нач. катедра "Военновъздушни сили и противоракетна отбрана" - Военна академия "Г.С. Раковски": Реално във въздушните боеве, там, където са се сблъсквали изтребители с противник, съотношението е варирало от 1 към 3 до 1 към 40 в полза на противника. И което е важно да отбележим е, че дори при тая обречена борба, в която между другото българските политици са ни вкарали, обявявайки война на Съединените щати, българските пилоти са я водили докрай. Няма хора, които да са избягали, да са свърнали, даже има случаи на неподготвени пилоти, които умишлено са излитали, за да вземат участие и са загивали, без да реално да участват, защото са били неопитни.

На 20.12.1943 г. е първата българска "жива торпила" Димитър Списаревски.

На 17.04.1944 г. кап. Неделчо Бончев - втората българска "жива торпила", оцелява.

Капитаните Димитър Списаревски и Неделчо Бончев прибягват до последното средство в авиацията - врязват самолетите си в американски бомбардировачи. Списаревски загива на място, а Бончев оцелява.

1989-2004 г. - закриване на авиобази в България

В годините на социализма до 1989-та година България разполага с между 700 и 900 самолета. От 1998 до 2003 година, обаче, България закрива 9 авиобази.

Проф. полк. Димитър Недялков, нач. катедра "Военновъздушни сили и противоракетна отбрана" - Военна академия "Г.С. Раковски": Закриването на бази, нарязването на самолети с остатъчен ресурс - това е щета за държавата. Това са решения, които бъдещите поколения със сигурност ще порицаят, защото това са грешни решения. И те ще тежат на съвестта на конкретни хора, които тогава са взимали тези решения.

Със 105-годишна бойна слава сега бойната ни авиация очаква своята модернизация.