Българин изобретил лунния модул на „Аполо“

Заслуга за кацането на американците на Луната има и един българин - карловецът Иван /Джон/ Ночев, за когото се смята, че е изобретил прилуняващия модул, съобщава Нова телевизия.

На 20 юли 1969 г., лунният модул "Орел" на космическия кораб "Аполо 11" на НАСА, кацна на Луната. За първи път в историята на човечеството човешки крак стъпи на земния сателит - американец.

В онзи момент малко хора обаче знаят, че заслуга за това има и един българин - карловецът Иван /Джон/ Ночев, за когото се смята, че е изобретил прилуняващия модул.

В знак на почит към своя съгражданин, в Историческия музей в Карлово подредиха изложба, посветена на 101-та годишнина от рождението му.

Иван Ночев започва работа в казанлъшкия военен завод "Арсенал", а по-късно се прехвърля в Държавната аеропланна работилница в Божурище, припомня историкът Петър Ненков. Когато край карловското село Марино поле се построява модерно военно летище и авиоремонтна работилница, той се връща в Розовата долина.

Присъединяването на България към оста Берлин - Рим - Токио през 1941 г., води до превъоръжаването на българската бойна авиация с немски изтребители "Месершмит". Те обогатяват морално остарелия авиопарк на българските Въздушни войски. За да усвои ремонта на немските изтребители, за Германия заминава група български авиотехници, сред тях е и Ночев. Една година по-късно в той вече е студент в Берлинската Политехника.

След войната успява да завърши и Техническия университет във Виена като машинен инженер. Много скоро защитава и докторска дисертация. Работи известно време на летището на австрийската столица, но не след дълго се връща в родината си.

След като загубват битката с руснаците за изстрелване на човек в звездното пространство, американците решават на всяка цена да потърсят реванш чрез своята програма за покоряване на Луната.

Започва конструирането на знаменитата серия космически кораби "Аполо" и ракетата "Сатурн", създадена от Вернер фон Браун.

В Лунната програма се включва и българинът Иван Ночев. Той пристига в Канада през 1951 г. и работи в "Канада еър". Пет години по-късно се прехвърля в Калифорния, където постъпва на работа в авиокосмическия гигант "Дженерал дайнамикс корпорейшън". Тук, в Силиконовата долина, се разработват най-новите самолети и ракетни системи за нуждите на Пентагона и НАСА.

Получавайки американско гражданство през 1962 г., той приема името Джон Ночев и се включва в екипа от учени в Американската национална агенция за изследване на Космоса - НАСА при разработването на космическия кораб "Аполо".

Той се дели на два основни модула - с единия американците кацат на Луната и той им служи като база и стартова площадка, а другият по същото време кръжи в орбитата на сателита и след това връща астронавтите на Земята. Цялото човечество следи със затаен дъх грандиозния подвиг на астронавтите Армстронг, Олдрин и Колинс, но едва ли някой у нас е предполагал тогава, че зад това велико постижение на човешкия гений стои и българин.

Изобретените с участието на Иван Ночев реактивни двигатели осигуряват плавното кацане на модула "Орел" с астронавтите на Луната и гарантират, че модулът да бъде в хоризонтална позиция, когато се прилунява. Освен това подсигуряват успешното им завръщане и скачване с очакващия ги в окололунна орбита космически кораб "Аполо".

За неговите огромни заслуги при изработването на ракетните двигатели, Джон Ночев получава медал от Конгреса.

Натрупал солиден опит и знания той открива своя собствена фирма за авио - инженерингова дейност в областта на ракетно - космическите изследвания, наречена "Лансиа". Мечтае един ден да се завърне в своето родно Карлово и да вложи средства за построяване на колеж, но съдбата решава друго - на 13 март 1992 г. умира в Сан Диего, Калифорния.

Редом с други двама велики българи - Асен Йорданов, другият български гений в авиацията, и Джон Атанасов, той нарежда името си в Златния фонд на човешката мисъл и дава възможност на САЩ да забият първи в света националния си флаг на Луната.

На погребението му присъстват трима президенти на САЩ - Рейгън, Картър и Буш-Старши.

С името и разработките си Иван /Джон/ Ночев присъства в много енциклопедии и книги, посветени на авиацията и космонавтиката.