Чужди медии за убийството на Петър Христов

Българите са свикнали с новините за мафиотски войни и босове, които се избиват взаимно. Сега пък бе убит бизнесменът Петър Христов, който бе близък до ГЕРБ. Той не бе дребна риба, пишат две немскоезични издания

Убийството на бизнесмена Петър Христов, който бе близък до управляващите, хвърля светлина върху пропуските на България в борбата срещу корупцията и организираната престъпност, пишат днес германският "Тагесшпигел" и австрийският "Дер Щандарт". Двете издания посочват, че покушението срещу Христов е работа на професионалист. "Убиецът е стрелял от прозорец на третия етаж на празна сграда, някогашна фабрика. Пет куршума са улучили 49-годишния бизнесмен, намиращ се в този момент пред една от своите фирми", четем в първите редове на статията на австрийския вестник.

Изданието цитира председателката на българския парламент Цвета Караянчева, която казва, че в това няма нищо необичайно: "Такива неща се случват във всяка една европейска държава, а Европа работи за справяне с корупцията точно както и България." И двете издания припомнят, че Караянчева е от управляващата консервативна партия ГЕРБ.

Авторът на публикацията на "Дер Щандарт" Маркус Бернат припомня, че миналия месец в центъра на София беше прострелян известен данъчен инспектор, завеждащ отдел за контрол на търговията с горива и други стоки, които в България често са обект на контрабанда и укриване на данъци. "Но и Петър Христов хич не беше дребна риба", добавя изданието.

Спечелил от приватизацията, близък до ГЕРБ

И от двете статии читателят може да научи следното: че Христов е имал участия в повече от 50 фирми с интереси както в строителния бранш, така и в туризма. Както и че е направил най-големия си удар той направи в хода на хаотичната приватизация в края на 1990-те години, когато е успял да придобие едно от големите млекопреработвателни предприятия в страната. "Освен това Христов поддържаше близки отношения с управляващите, най-вече с втория най-силен човек в ГЕРБ след премиера Борисов - бившия вътрешен министър Цветан Цветанов", посочва журналистът Маркус Бернат.

Както "Тагесшпигел", така и "Дер Щандарт" посочват, че Европейската комисия (ЕК) определя превенцията на корупцията и организираната престъпност като най-големия дефицит на България. Цели 11 години след приемането си в ЕС малката балканска държава все още не покрива стандартите на Общността, пише германското издание и припомня, че в последния си доклад за напредъка от ноември 2017 Комисията посочва, че София не е изпълнила задоволително нито една от изпратените ѝ преди това 17 "препоръки" за реформи. Припомня се и фактът, че - за разлика от една Румъния, която също е под наблюдение - в България почти няма осъдени за корупция високопоставени политици или държавни служители.

Мафиотските войни в младата еврочленка

България не може да се похвали с успехи и в борбата срещу организираната престъпност, посочва "Дер Щандарт". Българската общественост е свикнала с новините за мафиотски войни и мафиотски босове, които се избиват взаимно - кога успешно, както в случая с Иван Тодоров "Доктора", кога не съвсем, какъвто беше опитът за покушение срещу Димитър Желязков "Митьо Очите", посочва Маркус Бернат.

Той припомня, че законът за борба срещу корупцията, който правителството в София бързаше да приеме преди да започне българското европредседателство, все още не е влязъл в сила, тъй като президентът Румен Радев му наложи вето. Други критици на управлението, най-вече от Реформаторския блок, обвиняват премиера Борисов, бивш телохранител на Тодор Живков, че разпъва политически чадър над политици, подозирани в корупция, пише австрийският журналист.

Публикацията в "Дер Щандрат" завършва с една прогноза: мнозинството в парламента ще преодолее президентското вето. На фона на предстоящата среща на министрите на правосъдието и вътрешните работи на ЕС, която ще се проведе в София в края на този месец, всичко това не изглежда да е от особена полза за България.