Българският селянин - изчезващ вид

Българското село и земеделието спасяват страната от кризата, а България връща славата си на страна, произвеждаща екологично чисти храни за половин Европа? - Харесва ли ви този сценарий? А реален ли е той, пита „Дойче Веле”.

„Животът в българските села се е превърнал в тежка социална съдба, която произтича от задълбочаващото се тежко неравенство между града и селото в България. Да си жител на село означава да си беден и лишен от достъп до всякакви услуги, в т.ч. транспорт, здравеопазване и образование. Пребиваването на село е мъчително усещане за човек втора ръка, който се бори с такива немислими другаде проблеми като: къде да изпрати децата си да учат, къде да се лекува или как да се защити от крадци по всяко време на денонощието.

Българското село – еманация на тежко неравенство

Българите трябва да се разделят с представата за селото като място за романтични изживявания и старомодна патриархалност. Сега селото е място, където се води борба за всекидневно оцеляване, уви с предизвестен край.

Друг парадокс е, че днес „типичният български селянин, който обработва земята, всъщност е турчин или българомохамеданин”, твърди социалният антрополог Харалан Александров. Според него отдавна за българите е станало много по-престижно да живеят в града, или ако не могат да го сторят, то поне се стараят потреблението им да е като това на гражданите, т.е. да консумират рекламираните по телевизиите продукти. „Веднага се разбира, че това вече не е село, а чезнеща общност на хора, които преживяват главно от пенсии и социални помощи на фона на пустеещите земи и пасища”, твърди още Александров.

Заедно със свои колеги той работи по европейската програма „Лидер” за развитието на селските райони в България. Замисълът е, иницативни групи да поемат ролята на локални агенции за развитие на отделните селски кметства. „Инициативата обаче е закъсняла. Много от процесите в селските райони са прехвърлили критичната си точка.

Така например качествените, активните, образованите и предприемчивите селски жители вече са в градовете или в чужбина. Оставащите на село просто нямат ресурс за да започнат предприемаческа дейност”, е констатирал Александров след обиколките си из селата.

Пари на вятъра?

За съжаление дори подкрепата на европейските фондове може да се превърне във фактор за задълбочаване на неравенството между града и селото. Според икономиста Ивайло Семов ежегодно в българските села се инвестират 3 милиарда евро от европейската Програма за развитие на селските райони. Средствата обаче преимуществено попадат в ръцете на едри арендатори и предприемачи, които предпочитат да реинвестират получените от бюджета на Евросъюза средства в чисто градски райони и дейности или дори в чужбина.

Проблем пред инвестициите в селата е не само лошата им инфраструктура, а и човешкият капитал. Според Харалан Александров липсата на услуги и териториалната изолация превръща селските райони в ареали за живот на аутсайдери – хора или без образование или с ниско такова, на възрастни хора или просто на туристи.

„Докато селските райони около големите градове имат бъдеще, то отдалечените и обезлюдяващи се села са обречени да се превърнат от резервати на един отминал живот в самозалесяващи се гори върху някогашните плодородни земи. Да попаднеш на разрушени и напуснати махали е нещо съвсем обичайно в планинските и полупланинските райони. Това не е драма, а по-скоро пропуснати шансове за живот в чиста среда и в условията на модерна икономика, т.е. при висок стандарт на живота”, заключава Александров.
 

„Допреди година българските земеделски стопани нямаха дори правото да продават директно продукцията си на пазара. Налагаше им се да пласират произведеното през мрежи от изкупчици и преработватели на селскостопанска продукция, т.е. бяха ощетявани от монополните цени. В Западна Европа производството на екологично чисти храни се подкрепя и на местно, и на европейско равнище.

Отскоро и в България е разрешено, дребните производители на аграрна продукция да се занимават и с нейната преработка. "Това важи основно за млечните и месните продукти”, казва експертката в програма „Лидер” Валентина Данева. Голям бич, според нея, е бягството на младите жени от селата.

„Разпространените в България „чалгаджийско-силиконови” представи за развитието на младите момичета предопределят тяхното оставане в градовете след завършване на училище. Демографският дисбаланс оставя много селски ергени без шансове за семейство. Алкохолизмът е повсеместно разпространен в селата”, твърди Данева.

Според нея очакванията, че селският туризъм ще оживи районите с атрактивна природа и климат, са прекомерни. Този вид дейност се развива стихийно и без концепция за изграждане на туристическа инфраструктура – спорт, маршрути и места за посещение с историческа стойност или лечебна цел. На практика къщите за селски туризъм в България се превръщат в места за консумация, категорични са експертите от програмата „Лидер” за развитие на местната инициатива в селските райони.