Станишев срещу Радев за Истанбулската конвенция

Лидерът на ПЕС Сергей Станишев обяви в ефира на БиТиВи, че се притеснява и от позицията на президента Румен Радев, който в Брюксел категорично заяви, че Истанбулската конвенция не трябва да се ратифицира: „Аргументите, които той сподели, са стряскащи. Правата на човека в България или в Полша, или във Франция, или в друга страна от Съвета на Европа не са вътрешна работа и аргументът, че се отнемат права от държавата и се дават на НПО не е състоятелен – освен че държавата не си върши работата в тази сфера”, подчерта Станишев.

„Всяка трета жена в ЕС е жертва на насилие. Крайно време е политическите партии в България, както и институциите да спрат да си затварят очите пред този проблем и да организират мащабна обществена кампания срещу насилието над жени и деца". Това заяви в студиото на „Тази събота“ президентът на ПЕС. В ефира на БТВ той разказа за вчерашното си посещение в центъра на Фондация П.У.Л.С , където се срещна с жени, претърпели насилие.

"Изкривеният дебат за ратифицирането на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие запуши устите на жертвите, надигна вълна от насилие и демотивира и малкото хора, които доброволно помагат на тези жени.", подчерта Станишев.

Той посочи: "Дадохме абсолютно погрешен сигнал на жертви и насилници – че като общество толерираме това. Политиците трябва да внесат спокойствие и разум в дебата, а не да истеризират и да се възползват от страховете на хората. В противен случай ще трябва да понесат отговорността за насилието в семействата – над жени и деца, в детските градини, в училищата, над лекари, по улиците.", каза още лидерът на ПЕС.

Никой няма да го каже открито, но изкривената дискусия, акцентирането върху неща, които изобщо не съществуват в тази Конвенция, фиксирането върху хипотетични страхове загърбва реалния проблем. Заради разделението, започнало още вътре в правителството, е блокирана националната програма, от която зависи функционирането на кризисните центрове и телефонните линии за жертви на насилие.“

На въпрос на водещата Марияна Викилска защо е необходима ратификацията на Конвенцията, Станишев отговори, че: „Тя е най-всеобхватният международен договор, чрез който 45 от 47 държави в Съвета на Европа поемат ангажименти за борба с насилието над жени и домашното насилие. По този начин това няма да е въпрос на конюктура – на една партия това е приоритет, за друга – не е и постоянно променяме законодателството. С конвенцията България ще поеме ангажимент да се бори с насилието, да финансира центрове за жертви на насилие, както и да отделя средства за програми за жертвите и работа с извършителите на тези деяния. Ще се опростят процедурите и най-вече – ще се говори за това, за да не се толерира насилието и така да постигнем здраво общество, изградено от здрави и щастливи семейства. Конвенцията съдържа философията на борбата с насилието и най-добрите международни практики. Промяна в законодателството не може да постигне този обхват и ангажименти.“

Марияна Викилска цитира Декларация на Съвета на Европа, в която изрично се посочва, че Истанбулската конвенция не въвежда задължение за държавите да въвеждат обучение за сексуалната ориентация на децата в училище, нито еднополовите бракове, нито тълкуването на т.нар. „трети пол“.

Станишев посочи, че далеч по-консервативни държави като Турция, Грузия (в която са забранени еднополовите бракове), Македония, Албания и Черна гора са ратифицирали конвенцията. „Разбира се, че социалните роли на мъжа и жената се променят. Преди 100 години жените нямаха право да гласуват, право на развод или дори да носят панталон. Днес е различно.“

„Човешкото достойнство е фундаментално човешко право. Още през 70-те години в документа от Хелзинки държавите се съгласяват, че въпросите за човешките права не са въпрос на вътрешна политика. Затова съм притеснен от реакцията на президента Радев. Тезата, че домашното насилие е работа на полицията е несъстоятелна. А позицията, че видите ли ще се дадат могъщи функции на НПО-тата не отговаря на истината. И в момента те са единствените, които водят борбата с насилието и се грижат за жертвите, държавата е абдикирала от темата.“

Станишев беше категоричен, че у нас документът е станал обект на „безумни интерпретации” и в него ги няма нито „третия пол”, нито „еднополовите бракове”, които разгневиха консервативни кръгове в политиката и обществото.

По думите му Истанбулската конвенция „не е някаква конвенция на османския султан”, а най-мащабният международен договор за превенция и борба с насилието, в който са заложени ангажименти на държавите и инструменти за защита на жените, които в момента в нашето законодателство просто отсъстват. Станишев припомни, че у нас тормозената от мъжа си жена трябва да доказва, че е жертва.

За така спорния термин „джендър” лидерът на ПЕС даде своя превод: „Означава социалните роли, които са били различни в различните общества и се променят в хилядолетията. Преди 100 г. жените не са имали право да гласуват, социалната роля на жените е била да си стоят вкъщи”.

Съветът на Европа реагира на медийната и политическа истерия в България със специална декларация, в която се подчертава, че Конвенцията не въвеждат сексуално образование в училище, еднополови бракове и подобни. На пленума на БСП тази декларация е била раздадена на участниците, но, по думите на Станишев, „не беше чута”.

Той отново даде да се разбере, че социалистическата партия е подкрепяла на по-ранен етап конвенцията на международни форуми и затова сегашната й позиция се възприема като 180-градусов завой.

„В политиката често има конюнктурни съображения, има страхове. Отговорността на политиците е да мислят с главите си дългосрочно”, заяви Сергей Станишев.

Лидерът на ПЕС призна, че се притеснява и от позицията на президента Румен Радев, който в Брюксел се обяви срещу Истанбулската конвенция: „Аргументите, които той сподели, са стряскащи. Правата на човека в България или в Полша, или във Франция, или в друга страна от Съвета на Европа не са вътрешна работа и аргументът, че се отнемат права от държавата и се дават на НПО не е състоятелен – освен че държавата не си върши работата в тази сфера”.

Той се възпротиви и срещу твърдението, че борбата с насилието над жените е работа само на полицията: „Това е комплексен обществен проблем, който започва от създаването на културни нагласи за ролята на жената. Това означава „джендър” – какво може да прави жената, какво не може, каква е ролята в семейството – дали е равноправна, дали е подчинена”.