150 млн. лв. за адвокатски хонорари по делото КТБ

Начинът, по който е конструиран този закон и противоречията в него не гарантират, че абсолютно всички сделки ще бъдат атакувани

Правната комисия в Народното събрание прие на второ четене измененията в Закона за банковата несъстоятелност, станали известни като „Закона срещу вторичното разграбване на КТБ“. Поправките бяха внесени есента от депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид. Ако измененията минат и в пленарна зала, то от 20 юни 2014 г. нататък всички фиктивни прихващания, цесии и прехвърляния, по които е нямало действителни плащания, ще бъдат обявени за недействителни. Какво означава това – коментираха Вера Ахундова, съпредседател на сдружение „Ние гражданите“ и Петър Илиев – заместник-главен редактор на вестник “Банкер”.

“Начинът, по който е конструиран този закон и противоречията в него не гарантират, че абсолютно всички сделки ще бъдат атакувани. Това вторично разграбване следва първото. Нашето разбиране за грабеж и това на държавата са различни. За нас грабеж беше изкуствено обявената загуба от над 4 млрд. лева, което позволи активи с висока стойност да бъдат продавани за 3 до 8% от стойността им“, обясни Ахундова.

По думите й, потърпевшите, за които практически никой не говори, имат споразумение с една от парламентарните партии и чрез нея ще внесат свои предложения Народното събрание.

„Обикновеният българин не може да си представи блатото на тази история. Не знам дали 5 години ще са достатъчни за приключването й, но съответните органи не се и стараят. Сладкият живот, който дава издръжката от плащане не несъстоятелността, кара тези хора и придворните им адвокати да стоят на едно място. Похарчената сума за адвокатски хонорари до момента надхвърля 150 млн. лева. Освен това има прихващания, които не са обявени за нищожни и те касаят знакови фигури, включително вносители на закона, без да са атакувани въобще“, каза още Ахундова. Тя уточни, че ако сагата продължава чрез атакуване на всеки по веригата, това ще бъде безкраен процес и затова фокусът трябва да бъде към последния собственик на банката.

По думите на Илиев, ако се смята, че цесиите и прихващанията са вторично разграбване, значи и държавата участва в него със сериозни суми.

„Делян Пеевски не би трябвало да внася законодателни решения за банковата несъстоятелност, особено по отношение на КТБ. Най-вече заради самия факт, че е бил в контакт с фирми, които имат взаимоотношения с банката“, каза той. Според Илиев, промените в законодателството се правят с цел да се сложи ръка върху заради активни, които в момента са недостъпни.