Книга или фабрикат

За книгата : Bulgarian Jews :Living History

Публикувана: 29 Май, 2018 06:00
2 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1231

За книгите е обичайно да се говори с думи, но за изданието на „Шалом“ Bulgarian Jews :Living History предпочитам да говоря най-напред в цифри.

Може би, защото това е най-скъпата книга, която в момента се предлага за продан на българския пазар (макар и в само една книжарница).

Тя струва 75 лева. Това коментира в блога си Леа Коен.

Тежи 1200 грама като от това тегло 550 грама е книжното тяло, а 650 грама е картонената корица. Изданието съдържа 215 страници или 108 листа което ще рече, че всеки негов лист има цена от 70 стотинки. Като се има предвид, че тиражът е 2000, тя трябва да донесе 150 хиляди лева на своите създатели, което в рамките на българското издаване е недостижим досега рекорд. Това прави Living History безпрецедентно скъпа, което предизвиква остро любопитство за интелектуалния продукт, вложен върху всеки лист с такава висока цена.

Статистиката на материалите в книгата е следната :

46 страници представляват фотоси без текст.

70 други страници са запълнени наполовина със снимки.

16 страници представляват поздравителни писма и адреси, както и списъци на дарители.

2 страници са библиография.

След изваждането на този изобразителен материал остават около стотина страници писан текст от двама автори: Имануел Маркус и Клайв Левиев-Сойер(който фигурира и като издател).Именно върху този текст ще спра вниманието си по-нататък в това ревю.

Преди това обаче бих желала да обърна внимание върху снимковия материал, защото никой не отрича, че историята може да се разказва и образно.

Оригиналните снимки и фотокомпозиции на фотографа Мони Франсез са с обичайното за него добро качество, но са напълно илюстративни. Освен оформленията на всяка глава и стандартни снимки с деца, те съдържат около 20 портрета на ръководството и на служители на „Шалом“(някои от които досадно се повтарят по няколко пъти). Алек Оскар, Юлия Дандолова, София Коенова, Максим Бенвенисти, Цветина Кънева, Максим Делчев заемат около 20 страници от изданието.

Широко са застъпени образи и на политически лица: Бойко Борисов, Йорданка Фандъкова, Тодор Живков (на две места), Леонид Брежнев, цар Борис Трети, както и партийни обекти от миналото и настоящето (Мавзолеят, Партийния дом, НДК).

Исторически илюстративните към минималния текст архивни фотоматериали са използвани обаче, без никъде да е указан произходът им, каквато е обичайната практика. Поне за една снимка лично установих, че е открадната от мой материал, но подозирам, че и останалите са били заимствани по подобен начин. Считам това за изключително грубо нарушение на авторските права, което авторите и съставителите на книгата с претенции за такива висока цена е било задължително да спазят. Надявам се, че парите от продажбите ще им бъдат достатъчни, за да задоволят евентуалните претенции на притежателите на архивните материали, които са ползвали, без очевидно да спазват ЗАП.

Изключително големият проблем, според мен, в това издание е обаче текстът. Той има претенцията да представя най-важните моменти и лица в историята на еврейската общност . Колкото и кратък и повърхностен, подборът и съотношенията в него, са катастрофални. Ако са умишлени, те представляват тежко оскърбление към еврейската общност, а ако са случайни – свидетелстват за непростимо аматьорство и пълно непознаване на нейната история.

Изключително неприятно впечатление прави на първо място изтъкването без мярка на „ръководството“ на организацията „Шалом“. Нейните основни персонажи се не само няколкократно представени с портрети (Дандолова 4 пъти, Оскар 4 пъти, Бенвенисти 3 пъти, Коенова 3 пъти, Кънева и Делчев по един път), но и с обширни текстове, напълно несъразмерни спрямо останалите. С техни интервюта и разсъждения са запълнени общо около 20 страници на книгата, което означава, че за да се прочете мислите на Оскар евентуалният читател трябва да плати 3 лв., 4 лв. за интервютата на Дандолова и по 2 лева за останалите. Такова надценяване е несравнимо с мястото, отделено в концепцията на книгата за онези, които наистина са направили историята на евреите в България living. Така за Валери Петров са отредени около 15 реда и четвърт страничка, с подобни формати са представени нобелистът Канети, художникът Паскин. Място на около 6 страници е отделено обач на джазмена Милчо Левиев (единствено удостоен в текста с прозвището „гений“), като отдавам това несъразмерно изхвърляне на родствените връзки на автора Левиев -Сойер с Милчо Левиев. В замяна на това на неговия учител Панчо Владигеров е отделена половин страничка, а равностойни на Милчо колеги като композиторите Жул Леви и Петър Ступел, автори на хитове, познати на всички български деца, изобщо не са намерили място в класацията. От книгата излиза също така, че следа в българската живопис еврейската общност е оставила само с преселения в Париж Жул Паскин, като изобщо не се споменати равностойните на него Перец, Ана Крамер или Марко Бехар, работили в България. Защо ли си мисля, че авторите дори не са чували за тях и че г-н Сойер-Левиев може и да се е запознал с музиката на своя родственик, но още не имал време да направи същото и с останалите знаменити еврейски музиканти. Аз лично се притеснявам, че в тази книга липсват също и имената на знаменити творци като Моис Бениеш, Леон Даниел, Лео Конфорти, Рафаел Арие (не обесеният, а певецът, за когото г-н Маркус също не е имал време още да научи).

Кастингът на българското еврейство, формирало самочувствието на еврейската общност, очевидно изобщо не е известен на двамата автори, чиито познания по въпроса очевидно нямат още лиценза за ученическа гимназиална диплома. Въпросът е, дали този кастинг е бил известен на „отговорните“ фактори на „Шалом“ и каква е тяхната отговорност тази книга да се появи с подобни гигантски пропуски.

Друг много сериозен проблем е историческата перцепция на авторите. Тя е еклектична и смесва практически диаметрални гледни точки, което създава впечатление за липса на всякаква гледна точка. Особено тежък е този проблем в два раздела – за периода 1941-1944 , както и за периода на комунизма.

Автори с голяма опитност и до днес не винаги успяват да дадат убедителна картина на събитията от периода 1941-1944 година. Във въпросния труд обаче се сблъскваме с липса на всякаква картина, тъй като се изтъква някаква роля на цар Борис Трети, без изобщо тя да се аргументира, поместват се манипулативни фотоси на царя с присъствие на равина Хананел, разказва се по неверен начин историята на паметниците в чест на царя и тяхното махане, а историята на застъпничествата за евреите е пълна с фактически неточности и грешки. Всичко това придава на разказа не само аматьорски характер, но и пълна липса на елементарна сериозност на изложението, което макар и кратко, можеше да бъде сбито и убедително, ако фактите се познаваха. Непрекъснатите референции по исторически въпроси към председателя Оскар, към Бенвенисти и други редови служители в Шалом предизвиква пълно недоумение. Например 37 годишният Оскар разказва спомени от 1943 г. за своето семейство (предполага се за своя дядо, т.е. преразказ от трета ръка), докато в еврейската общност има все още живи преки свидетели, регистрирани като „оцелели от Холокоста“, които изобщо не са били интервюирани и няма никаква референция към тях!!! Изумително е, че един Стивън Спилбърг се заинтересува от тези живи свидетелства и изпрати хора от Америка , за да ги документира, а въпросният автор е решил, че може да ги замести със своите свободни и непроверени преразкази на председателя на „Шалом“ и другите служители!!!

Конфузно звучат описанията на г-н Маркус и за евреите и комунизма в България. Там вече може да се говори за пълна катастрофа на описанието. Очевидно, че той няма и елементарно понятие от събитията в България през този период и от състоянието на еврейската общност, от сложния характер на отношенията й с властта. Явно е ползването на стилови щампи за комунизма, които господин Маркус видимо е копирал от филми като „Гудбай, Ленин“ или „Животът на другите“, без да си дава сметка, че източногерманският комунизъм беше доста по-различен от българският. В изложението му, подкрепено със снимки на Живков, Брежнев, мавзолеят партийния дом (питам се, кое е наложило такъв подбор!?!?!) не личи и най-малка осведоменост по реалните събития в България, а твърдения за това как деца били предавали родителите си на ДС откровено ме накараха да се смея, защото си представих как г-н Маркус чете „Павлик Морозов“, смятайки , че България наистина е била част от СССР.

След всичко казано дотук и след като внимателно прочетох този „труд“ , мога спокойно да заявя, че той няма да има нито един доброволен читател, който ще прояви интерес да си купи тази книга. Впрочем от проверката, която направих, се оказа, че един единствен екземпляр е пуснат на книжния пазар!!! Очевидно единствен неин клиент ще бъде ръководството на Шалом, което ще я използва (както вече прави) за собствена реклама.

Макар че г-н Оскар е взел участие със скромна сума в началното финансиране, от списъка на донорите е видно, че както организацията „Шалом“, така и всички нейни клонове също са подпомогнали изданието, което означава, че в нея са вложени пари на общността. Бихме желали да знаем колко. Като основен донор обаче е посочен Световният еврейски конгрес, който със съжаление ще установи, че предоставеният му резултат всъщност представлява частна реклама на няколко лица и е по същество продукт с много кратък срок на годност.

Струва ми се, че еврейската общност няма никакъв интерес да бъде представяна по този начин и че трябва да се произнесе дали одобрява този материал, съставен и продуциран от двама наемници и техните семейства (освен господин Сойер-Левиев в изданието участват още съпругата му Йоанна и дъщеря му Леа-Сара), както и от няколко приближени на ръководството на „Шалом“. Тя трябва да оцени качеството на тази фабрикация, която едва ли ще има собствен търговски живот и която, според скромното ми мнение, не трябва да бъде допълнително спонсорирана от бюджета на „Шалом“ под формата на откупки с цел подаръци.

Но да се върнем на цифрите.

От чисто любопитство предоставих изданието за професионална експертиза и получих отговор, че при така употребените материали номиналната производствена цена на една бройка е около 7.50 лева, а евентуалната търговска цена не може да надвишава 15 лева. Остава загадка как е формирана единичната цена от 75 лв. , на която се предлага книгата, произведена не в печатница, а в ателие за печатарски услуги J-Point, собственост на г-н Хари Джераси.


България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.