Плевнелиев иска екшън-план за съдебна реформа

Дългосрочната цел на България е да си реформираме системата на правораздаване така, че да отпадне Механизмът за координация и контрол. Това каза президентът Росен Плевнелиев пред журналисти по повод последния доклад на Европейскатакомисия.

Мен ме притеснява това, че в България гледаме докладите от Брюксел от доклад до доклад. Всъщност, докладите от Брюксел са, за да може да ни посочат дали прогресираме в дългосрочната цел, каза Плевнелиев. 

Държавният глава заяви, че планира поредица от срещи по темата. „Разговарях с министъра на правосъдието, разговарях с главния прокурор, очаквам конкретно разписани действия, за да може България да приключи голямата си цел“, отбеляза той.

„Ще направя поредица от срещи – не, за да се обясняваме за всеки пореден доклад, а за да направим екшън-план как да приключим с реформите в края на 2013 г. и да излезем с достойнство от този механизъм. Това е моята цел, а не просто всеки доклад, който поражда порой от обяснения кой е виновен, за какво е виновен. За мен това не е важно. Важно е как да си свършим стратегическите реформи, с които сме се ангажирали пред нашите партньори в Брюксел”, посочи президентът.

Плевнелиев участва днес в заседание на Съвета по отбрана към министъра на отбраната. Той благодари на Българската армия за успешно проведените мисии, в подкрепа на населението, при бедствия и аварии. „В последната година, има над 100 проведени такива мисии. Планираме да бъдем още по-полезни на хората в такива тежки мисии", заяви Плевнелиев. Благодарих за мисиите извън България. Българската армия има много добра репутация, посочи държавният глава.

Реформата продължава, тя обхваща всички видове въоръжени сили. Днес направихме преглед на 2011 г. по вид въоръжени сили, набелязахме конкретни мерки. Най-голямата благодарност, която искам да изразя към Българската армия, към Министерството на отбраната е, че те са първите, които си направиха дългосрочна стратегия до 2020 година, направиха за развитие на въоръжените сили до 2014 г., и ги следват неотклонно. На мен тепърва ми предстои с много други институции да направя това, което Министерството на отбраната направи успешно, посочи Плевнелиев.

 

Президентът обясни, че на заседанието са били обсъдени приоритетите на армията за тази година. „Президентството и Министерството на отбраната ще работят заедно, ще съгласуват приоритетите и позициите си така, че като съберем цялото царско войнство – генералите и Националния съвет по отбрана, да имаме ясна визия какво искаме да направим през 2012 г. Целите са ясно дефинирани”, посочи държавният глава.

На въпрос дали знае колко танка има Българската армия, президентът отговори: „Не само знам колко танка има Българската армия, но и колко фрегати, колко самолети, колко военнослужещи, колко бяха в края на 2011 г. и колко ще бъдат в края на 2012 г.”

Важно е, че армията успя, благодарение на фискалната дисциплина и оптимизиране на процесите, да разплати по голяма част от сделките от миналото – фрегати, хеликоптери, самолети, каза още Росен Плевнелиев.

В момента задълженията на Българската армия спаднаха до едно много приемливо ниво по сделки от миналото - от 572 млн. лв. в края на 2009 г. до 112 млн. лв. в края на 2011 г. Това е едно много добро ниво, от което може да стартираме с допълнителни и нови инвестиции, коментира държавният глава.

По думите му, Българската армия се придвижва в своята реформа по приоритетите, зададени в Бялата книга. В края на 2014 г. военнослужещите ще бъдат малко над 25 000 души. „Работим по темата с някои нови видове въоръжение – ракети на въоръжение на нашите фрегати. Хубавото е, че Министерство на отбраната успя да подобри драматично финансовото си положение и по този начин да създаде предпоставки за нов хоризонт за инвестиции”, посочи Росен Плевнелиев.

Президентът отбеляза, че европейските държави средно в НАТО дават около 1.5% от БВП за отбрана и това е минимум. В България сме малко под този процент. „Днес заявих своята подкрепа, че финансовата и икономическата криза не трябва да се превръща и в криза на отбраната и сигурността. Когато има тежки моменти – да, ще режем, но не с оглед заплаха сигурността на гражданите”, каза още държавният глава.