Проф. Тодор Кантарджиев: Някои области вече са в пика на грипа

Някои области вече са в пика на грипа и мерките, които се взимат, са решение на директора на РЗИ и местната власт. Това съобщи проф. Тодор Кантарджиев, заместник-началник на кризисния щаб за коронавируса и директор на Центъра за заразни и паразитни болести, на брифинг пред ВМА.

„В края на зимата се повишава броят на случаите с грип от тип Б. Тази година в пика на епидемията, който беше в началото на февруари, 70% бяха случаите на грип от тип АH3, 20% AH1 и 10% от тип Б. Сега обстановката се промени. Грипът Б се показа 12 пъти по-често от грип А. Характерен е най-вече за възрастта 4 – 14 години и малките деца от 0 до 4 години, отбеляза пред „Труд“ експертът.

Всички противоепидемични мерки са нормалните, които се взимат срещу грип, които са същите като тези срещу коронавирус – избягване на болни, маски, хигиена на ръцете, проветряване на помещенията. Има ли отворени прозорци, с няколко пъти се намалява вероятността човек да се зарази с въздушно-капкова инфекция. Това спасява хората от предаване на инфекциите“, посочи проф. Кантарджиев.

„Някои области вече са в пика на грипа. Областите Варна и Бургас достигнаха разпространение на грипа Б по-голямо или сравнимо с това, което беше в началото на февруари при тях.

Мерките, които се взимат в училищата, детските градини и болниците, са решение на директора на РЗИ заедно в местната власт – областен управител и кметове на общини“, добави той.

„Противогрипните средства свършиха сега по повод на коронавируса, който няма медицински доказателства, че се лекува с тях. Лекарствата за грип стават и за грип Б, но не са така ефективни, както при грип А. Най-важното за грипа, както и за коронавируса, са първите часове на проявата на заболяването. Хората могат да бъдат здрави за 24 часа, ако вземат мерки през първите два часа. Коронавирусът също се развива за няколко дни. За всяка вирусна инфекция, ако се вземат мерки в началото, е по-добре за нейния изход“, каза още Кантарджиев.

По думите му ролята на Националния щаб е да обясни, че културният човек 14 дни спазва своята карантина, ако е имал контакт с хора, които са се върнали от рискови държави или са пътували дотам. Той добави, че по този повод правителството е осигурило и болнични за тези хора.