Покушението срещу Георги Марков - 34 години по-късно

Днес (7 септември) се навършват 34 години от покушението срещу големия български писател и противник на комунизма, Георги Марков.

Георги Марков работи като писател и сценарист, но след 1969 г. напуска България, която по това време е социалистическа държава, управлявана от комунистическия ръководител Тодор Живков. След като емигрира на Запад, той започва работа като радиоводещ в английските радиостанции „Би Би Си“, американската „Свободна Европа“ и германската „Дойче веле“. В репортажите си той критикува комунистическия режим в Народна република България. Смята се, че това е причината българското правителство да реши да го премахне, за което иска помощ от КГБ.

На 7 септември 1978 г. (рождения ден на Тодор Живков), Георги Марков стига пеш по моста Ватерло в Лондон над река Темза до автобусна спирка, пътувайки към работното си място в Би Би Си. На това място, изведнъж той почувства пронизителна болка, като ужилване от насекомо, в задната част на десния си крак. Марков поглежда зад себе си и вижда човек, който взима чадър от земята. Непознатият бързо пресича от другата страна на улицата и хваща такси. Случаят се запомня като „Убийството с чадър“, като се твърди че физическият убиец е Франческо Гулино, с кодово название „Пикадили“.

Когато пристига на работа в офиса на Би Би Си, Марков забелязва малка червена пъпчица на мястото на „ужилването“, като болката не стихва. Той споделя с поне един от своите колеги в Би Би Си за инцидента. Същата вечер Марков развива треска и бива приет в лондонската болница „Сейнт Джеймс“, където умира три дни по-късно, на 11 септември 1978.

Поради обстоятелствата около Марков като дисидент, и подозренията които споделя с докторите в болницата, че може да е бил отровен, Скотланд Ярд назначават подробна аутопсия на трупа. Криминалните патолози откриват сферично метално топче забито в прасеца на Марков.

Топчето е с диаметър 1.52 мм и съставено от 90% платина и 10% иридий. Пробито е по цялата си дължина с два канала с диаметър 0.35 мм, които образуват кухина с формата на Х. По-нататъшните експертизи откриват следи от токсичното вещество рицин. Дребните дупчици били покрити със захарна субстанция, създавайки мехур който задържа отровата в кухините на топчето. Тази специална субстанция била предназначена да се топи при температура 37°С (температурата на човешкото тяло). След като топчето е изстреляно по Марков, „захарните тапи“ се разтопяват, отпушват каналчетата, и после рицинът се абсорбира в кръвния поток. Смъртта на Марков е била неизбежна независимо от това дали лекуващите доктори са знаели какво е отровното вещество в кръвта му, защото срещу рицинът няма противоотрова.

Десет дена преди убийството, подобно покушение е извършено срещу друг български дисидент, Владимир Костов – журналист от радио “Свободна Европа”, в Парижка метростанция. Докторите открили същия вид топче в неговата кожа. В този случай обаче, изглежда че захарното покритие на куршума задържащо рицина вътре било разрушено по време на изстрела или преди това, и по този начин съвсем малка част от отровата стига до кръвта, причинявайки само треска. Костов споделил, че изстрелът дошъл от човек, който носил малка чантичка, но не и чадър. Подозрението, че Марков е убит с чадър произхожда от това което видял на спирката, но самият Марков никога не е казвал че е прострелян с чадъра.

Преди този последен и за съжаление успешен опит, агентите на Държавна Сигурност с помощта на КГБ правят два други неуспешни опита за убийството на Марков.

Според информация, изнесена във в-к Литературен Форум, през януари 1990 г., ген. Владимир Тодоров (началник на Първо главно управление на ДС) е унищожил съществуващо досие на ДС за писателя Георги Марков в няколко тома под псевдоним „Скитник“, но на последвалия съдебен процес срещу него това така и не е доказано. Все пак през 1992 г. той е осъден на една година и два месеца затвор, излежава само половин година, но дали е имало обемисто досие с план за убийство и каква е след това съдбата му, остава неясно.

През есента на 1992 г. делото за разследването на убийството на Георги Марков е възложено на следователя Богдан Карайотов. След като прочита книгата "Българският чадър" на Владимир Костов и след справка в архивите на ДС и по-специално на тогавшното МВР той попада на името на Борис Арсов. Става ясно, че ДС е направила разработка за Борис Арсов и че срещу него има планирани множество мероприятия, последното от които е той да бъде физически ликвидиран. Сред документите следователят намира писмен план за ноговото физическо ликвидиране. Разработката срещу Борис Арсов и намерените документи са безспорно доказателство за начините и методите на работа на ДС спрямо т.нар. тогава "вражески емигранти" и навежда на мисълта следователя Богдан Карайотов, че подобни мероприятия вероятно са били планирани и срещу Георги Марков, въпреки че няма намерени доказателства за това.

През 1993 г. документи от досието на агент „Пикадили“ (Франческо Гулино) са поискани от Великобритания и Дания, за да бъде арестуван, но България отказа да ги представи.

През септември 2008 г. досието на агент „Пикадили“ е извадено от архивите на Държавна сигурност, след настоятелното му искане от журналиста Христо Христов. Според архивите зад кодовото име „Пикадили“ се крие италианецът с датски паспорт Франческо Гулино, който е агент на Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност (разузнаването). Документите показват, че българските тайни служби са координирали убийството с КГБ.

Няколко добре познати агенти-отстъпници на КГБ, сред които Олег Калугин и Олег Гордиевски потвърждават, че убийството е подготвено от КГБ, като убиецът дори е имал възможност да избере отровен гел, с който да се намаже кожата на Марков, но до ден-днешен никой не е обвинен за неговото убийство, най-вече защото повечето досиета по отношение на смъртта му са вероятно унищожени. В публикация на Британският вестник като основен заподозрян се посочва Франческо Гулино (или Гиулино), който живее в Дания.

В британския документален филм The Umbrella Assassin („Убиецът с чадъра“),  се разкрива, че основният заподозрян Гулино е жив и здрав, и все още пътува свободно из Европа.

През юни 2008 г. се появяват съобщения, че в Скотланд Ярд разследването е подновено. Изпратени са детективи в България и молби за интервю с хора, свързани с Марков.

Книга, описваща цялата история и фактите около нея е написана от Владимир Береану и Калин Тодоров. Книгата е премахната от продажба.

Въпреки декларираната от страна на няколко поредни български правителства готовност за установяване на истината за убийството на Георги Марков, все още не са обвинени нито поръчителят, нито прекият му извършител.