Подробности за Дидо, който уби детето си

Състав на Габровски окръжен съд постанови доживотен затвор на 32-годишния Дилян Бетев, погубил детето си като го хвърля в река Янтра от виадукта край Пречиствателната станция в града. Мотивът за зверството - да отмъсти на майката, която ги напуснала, съобщава "Труд".

Процесът премина по реда на съкратеното съдебно следствие - убиецът призна изцяло вината си, но след последните поправки на Наказателния кодекс, това не намали автоматично присъдата му с една трета. Магистратите определиха той да плати 200 000 лева кръвнина на майката на 5-годишния Дариел, която бе приета по делото като граждански ищец и частен обвинител. Присъдата не окончателна и подлежи на обжалване пред втора инстанция - Апелативния съд във Велико Търново.

Потресаващата трагедия се разигра точно преди година. На 3 юли 2019 г. към 6,30 ч призори в полицията е получен сигнал, че мъж стои на парапета на 30-метровия мост и заплашва да скочи. Пратени са екипи на Спешна помощ, пожарната, полицията, по тревога от Плевен пристига и служител на Института по психология на МВР.

С дружни усилия за около 3 часа спасителите успяват да предотвратят самоубийството. Дилян Бетев, когото всички наричат Дидо, е задържан и отведен на безопасно място. Още докато текат преговорите с него, полицаи намират тялото на 5-годишния му син Дариел в каменистото корито на Янтра в подножието на моста.

Мъжът е отведен в полицията и на първите разпити признава, че хвърлил детето и е искал да скочи след него, но не посмял. По-късно обаче опитал да отрече, че е правил подобни самопризнания. Твърдял, че посред нощ с детето излезли и отшили на моста да гледат звездите. Без да го забележи, то се качило на парапета и паднал, а той се уплашили и решил да се самоубие.

Но и в първата и във втората си версия, Дидо се оплаквал, че майката Поля, с която нямали брак, от 10 дни ги е напуснала, той не знаел какво да прави без нея и как да гледа момчето. Веднъж говорел, че тя от месеци тайно се е срещала с друг мъж, при когото отишла да живее, друг път, че искала да става проститутка - все неща, които по-късно се оказали пълни лъжи.

Точно обратното - оказало се, че вината за разбитото семейство е изцяло на мъжа. След тормоз, продължил с години, след непрекъснати скандали и побои, Поля решила да избяга. Не посмяла да подаде жалба за защита от домашно насилие, защото той заплашвал да я убие. Скрила се при приятелки, които молела да пазят тайна, защото Дидо може да я открие. Смятала да по-късно прибере детето чрез социалните служби, без да допуска, че бащата може да го нарани.

По разказа на Поля около година преди трагедията лелките в детската градина забелязали, че дупето на Дариел е насинено. Те съобщили в агенцията за Закрила на детето и социални работници направили проверка. Тя приключила с извода, че родителите живеят добре и в разбирателство, работят и двамата, имат стабилни доходи. Допуснали, че детето е нашляпано от таткото за наказание и го предупредили повече да не посяга към подобни методи за възпитание.

Дилян Бетев често пиел и ходел като замаян, затова част от съседите му го мислели за наркоман. Имал криминално досие, преди години дори лежал за 6 месеца в затвора за кражби. За разследващите още от самото начало случаят бил изяснен, но те очаквали с месеци резултата от назначената съдебно-психиатрична експертиза на убиеца.

Около половин година лекарите от психиатрията към затвора в Ловеч разговаряли с Дидо, наблюдавали поведението му, следили реакциите му, за да може да е безспорно заключението им че той е вменяем и е разбирал какво върши, когато е погубил малкия си син.

“Малтретираше ме, риташе ме, биеше ме. От главата до долу бях обляна в кръв. Какво повече да говоря за тоя човек? Да гние в затвора и да умре там!” Така говореше в първите дни след убийството на детето ѝ Поля Христова. Майката разказа, че се е запознала с Дилян преди около 5-6 години, когато двамата работели в една и съща фирма. Заживели заедно и още отначало той започнал постепенно да се държи лошо с нея. Накрая - да я пребива жестоко.

“Не спираше да ме тормози сексуално по цели нощи. По време на секс ме бие. Удря ме с юмрук в главата. За мен това беше ад. Идва уикенда - ад, защото тогава съм вкъщи и трябва да съм с него по цял ден”, разказва Поля. По думите ѝ в последните месеци спрял да носи пари в семейството и тя трябвало да се грижи хем за издръжката, хем да търпи непрекъснатия тормоз.

Но не посмяла нито да се оплаче, нито да избяга с момченцето. “Той ни заплаши, че ако ни намери, ще убие и мене, и детето... Чувствам се виновна, че не взех най-ценното нещо - детето си. Но от страх не го взех, мислех, че като е с него няма да му посегне”, говореше Поля. И призоваваше всички жени, станали жертви на домашно насилие, да подават жалби “Да не ги е страх и да дават сигнали. Аз затова се укорявам”, признаваше майката.