НЦИОМ:55% не одобряват кабинета, 46% Борисов

Работата на правителството е одобрявана от 31% от българите, а неодобрението е значително по-високо и възлиза на 55%. Неодобрението и одобрението към Бойко Борисов са близки дялове с незначителен превес на неодобрението (46%:45%).

Това показва националното представително проучване на НЦИОМ за обществено-политическите нагласи през септември.

Това е второто социологическо изследва, което след Алфа рисърч отчита спад в популярността на Бойко Борисов и правителството.

Парламентът започва есенната си сесия с 22% одобрение, дял,

съпоставим с данните на НЦИОМ от преди година (ноември 2011 г.). Няма промени в общественото мнение за работата на Народното събрание и през последните месеци. Неодобрението към висшия законодателен орган е трайно високо, като неговият дял е три пъти по-голям от този на одобрението. Единствено сред симпатизантите на ПП ГЕРБ одобрението към Народното събрание е по-високо от неодобрението. Председателят на парламента Цецка Цачева е одобрявана от 29% от българите, дял по-висок от одобрението на институцията, която тя ръководи.

Градското население на страната по-често от селското одобрява свършеното от кабинета.

Три четвърти от избирателите на ГЕРБ одобряват работата на своя кабинет. На 30% възлиза делът на българите, които едновременно одобряват и работата на кабинета, и тази на премиера. Одобряващите работата на премиера са с 14% повече от онези, които имат добро мнение за кабинета – 45%. Одобрението към работата му не се променя от началото на юли 2012 г. Премиерът се ползва с доверие сред 93% от избирателите на ГЕРБ.

53% от българите одобряват президента Росен Плевнелиев. В последните месеци регистрираме лек ръст на влиянието на президента сред обществени групи и прослойки извън електората на ГЕРБ. 87% от избирателите на ГЕРБ одобряват работата на президента.

Сергей Станишев е най-одобряваният лидер на парламентарна група, Красимир Велчев е втори по одобрение.

Това показва националното представително проучване на НЦИОМ за обществено-политическите нагласи през септември за работата на ръководителите на ПГ.

Сергей Станишев е най-одобряваният лидер на парламентарна група - от 26,5%. Лидерът на социалистите е одобряван от 80% от избирателите на своята партия. Обществен отзвук на избирането на Сергей Станишев за председател на ПЕС можем да очакваме в следващото национално представително изследване на НЦИОМ. Красимир Велчев е втори по одобрение сред парламентарните лидери с 19%. Начело на одобряваните министри е Лиляна Павлова с 45% одобрение, следвана от Мирослав Найденов с 41% и Цветан Цветанов с 37%. На четвърто място е Вежди Рашидов, одобряван от 36%. Външният министър Николай Младенов е на пето място с 35% одобрение. Десислава Атанасова е министърът, който в най-голяма степен разочарова българите през изминалите месеци – неодобрението към работата й нараства със 7%. За последните месеци делът на интервюираните, които познават работата на министър Делян Добрев, се увеличава. Това обаче води и до увеличаване на неодобрението към дейността му.

Непознаването на работата на отделни министри

продължава да бъде силен фактор при формиране на общественото мнение за тях. Над половината българи нямат мнение за работата на министъра на транспорта, на министъра на околната среда и на министъра на правосъдието. И през септември регистрираме традиционно висока критичност към работата на кабинета в ресорите социална политика и финанси.

Начело на класацията на одобряваните политици от българите отново е Кристалина Георгиева, одобрявана от 66%.

Еврокомисарят ни обаче не може да бъде съпоставяна директно с политиците, които работят в страната. Росен Плевнелиев оглавява класацията на най-одобряваните политици у нас. Одобрението за работата му възлиза на 53%, а неодобрението – на 32%. В настоящото изследване регистрираме разширяване на надпартийната подкрепа за държавния глава. Премиерът Бойко Борисов заедно с регионалния министър Лиляна Павлова са одобрявани от по 45% от българите. Критичните настроения към премиера, обаче, са по-изразителни от тези към министъра на регионалното развитие.

След края на президентския мандат,

рейтингът на Георги Първанов плавно спада.

В същото време нараства делът на българите, които нямат мнение за дейността на доскорошния държавен глава. Меглена Кунева се подрежда на дванадесето място сред популярните български политици, след министъра на образованието Сергей Игнатов. Навлизането на бившия еврокомисар в политиката по обясними причини води и до негативи. След основаването на партия "България на гражданите", Кунева губи 5% одобрение, което е резултат на отдръпване от нея на симпатизанти на други партии. НЦИОМ регистрира свиване на одобрението за Кунева сред избирателите на ГЕРБ и запазване на одобрението към нея сред симпатизантите на БСП.

През последните месеци няма значима промяна в електоралното влияние на управляващата партия.

Политически идентифициращи се с нея и твърдо деклариращи готовност да подкрепят ГЕРБ на предстоящ вот са 26,8%. Данните открояват равномерно разпределение на електоралното влияние на ГЕРБ в повечето социално-демографски групи, с изключение на жителите на селата, крайно бедните, възрастните и необразованите респонденти.

17,5% от участвалите в настоящото изследване декларират електорални симпатии към БСП. Регистрираме непроменен профил на електоралната подкрепа за тази партия, както и втвърдяване на ядрото от нейни симпатизанти. Предстои да установим как ще се отрази на самочувствието на партията изборът на Сергей Станишев за лидер на ПЕС.

ДПС е трета политическа сила с електорален дял от 7%, а "България на гражданите" – четвърта с 4,3%. Налице е леко свиване на дела на подкрепящите партията на Меглена Кунева след пика на обществените симпатии от времето на учредяването й. В същото време не бива да се подценява потенциалът на тази нова формация. Атака получава 3% и разширява влиянието си сред градското население на страната. Евентуална коалиция между Атака и ВМРО поне засега изглежда успешна с оглед възможността за попадане в следващ парламент. Все още самостоятелното електорално влияние на партиите от Синята коалиция не им гарантира участие в следващ състав на Народното събрание.

Поради това, че в настоящия политически момент е на дневен ред търсенето на политически алтернативи, редица по-малки формации, повечето от които непредставени сега в парламента, водят активна политика и дават заявка, че ще се борят за присъствие на политическата сцена. Това се отнася до НДСВ, ВМРО, НФСБ, ГОРД, ЛИДЕР и др.

За последните месеци повечето институции губят от одобрението за работата си.

Изключение от тази тенденция прави армията.

В края на септември регистрираме спад в одобрението за работата на полицията. Това се дължи на тежките криминални случаи с участие на полицаи, както и на отзвука от исканията на служители на МВР за по-високо заплащане в сектора. Въпреки тази негативна тенденция полицията заедно с армията остават сред най-одобряваните държавни институции с по 39% одобрение. За последните месеци съдът и прокуратурата запазват традиционно ниски дялове на одобрение за работата си. Така съдът в момента е одобряван от 14%, а прокуратурата от 15%. Неодобрението към работата на съда е по-високо от това към прокуратурата (63%:58%).

БНТ е най-одобряваната институция през септември - от 69% от българите. Националната телевизия е възприемана от хората като равноотдалечена от партиите и партийните пристрастия. 77% от избирателите на ГЕРБ одобряват работата на БНТ, 71% от привържениците на БСП споделят подобна оценка. Българската православна църква е одобрявана от 47% от българите, като дейността й е най-добре приемана от жените и от възрастните респонденти.