Депутатите приеха окончателни промени в Закона за лечебните заведения

С 95 гласа „за”, 31 „против” и 22-ма „въздържали се” Народното събрание прие на второ четене промените в Закона за лечебните заведения, предаде БНТ. При дебатите от БСП заявиха, че няма да го подкрепят, с мотива, че е недопустимо болниците да се приравняват с публични дружества, а директорите на най-големите лечебни заведения у нас да се избират от Агенцията за публични предприятия.

До момента съветите на директорите и надзорните съвети на публичните предприятия, категоризирани като "големи" се състоят най-малко от петима членове, а съгласно Закона за лечебните заведения съветът на директорите на държавните лечебни заведения за болнична помощ се състои от трима членове. Депутатите приеха да се запази изискването съветите на директорите на държавните лечебни заведения за болнична помощ да се състоят от трима членове, независимо дали лечебното заведение попада в категорията "големи" публични предприятия. Целта е да се гарантира оперативна гъвкавост при вземането на управленски решения и да се създаде възможност за реализиране на икономии от средства за възнаграждения на управителните органи на лечебните заведения.

С приетите днес промени се дава възможност на изпълнителните директори на университетските болници да могат да преподават в съответните медицински университети. На практика голяма част от изпълнителните директори на университетските болници преподават в съответните медицински университети, поради което, без приетите днес текстове, ще бъде ограничена възможността им да участват в обучението на студенти, докторанти и специализанти в областта на медицината и ще бъдат поставени в дискриминационни условия спрямо останалите лекари, работещи в болниците по трудово правоотношение.

Поради изчерпване на дневния ред депутатите излязоха в почивка до 11 ч., когато започва парламентарният контрол, като преди това без дебати приеха и промените в Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, с които се променя законът за здравето. Те предвиждат националните центрове по проблемите на общественото здраве да могат да разпределят до 40% от собствените си приходи за допълнително материално стимулиране на работещите и до 60% за следдипломно обучение и за придобиване на дълготрайни материални активи.