Захариева: Македония не бива да продължава с езика на омразата

Твърдо вярвам, че Договорът, който подписахме през 2017 г., съдържа всички гаранции за решаване на отворените въпроси. За съжаление не наблюдаваме това от известно време, каза външният министър Екатерина Захариева, цитирана от БГНЕС.

Според нея имаме дълг не само към бъдещите поколения, но и към настоящите. Няма да бъде възможно помирението, ако не бъдат решени отворените въпроси, добави тя.

През последните месеци в СР Македония има над 10 000 негативни публикации, език на омразата към България.

"Не бива това да продължава. България е била, е и ще продължава да поддържа страните от Западните Балкани, включително и Македония по пътя, който са поели. Но те трябва да понесат своята отговорност. С добра воля България и Македония трябва да придвижат напред отворените въпроси, за да не преживяват след 30 години други министри и премиери, това, което преживяваме ние", подчерта Захариева.

"Ще продължим да подкрепяме усилията на шестте страни от Западните Балкани по пътя им към ЕС, но те също трябва да поемат отговорността си, да гледат към бъдещето и да следват процеса на реформи", каза вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева на пресконференция след онлайн среща на министрите на външните работи от Берлинския процес за Западните Балкани, предаде Агенция „Фокус“.

Тя подчерта, че за Европейския съюз не е добре да бъдат внасяни външни проблеми и изтъкна убедеността си, че добросъседските отношения и стриктното изпълнение на поетите двустранни ангажименти са начинът да се гарантира регионалната стабилност и откритите въпроси да бъдат решени.

"Не е добре за ЕС да бъдат привнесени проблеми отвън. Стриктното изпълнение на поетите ангажименти е задължително", каза тя.

„Сега добросъседството и солидарността са нужни повече от всякога, когато светът е обхванат от безпрецедентна криза с коронавируса. За съжаление, и криза на сигурността предвид ужасните терористични атаки, които се случиха във Виена, Ница, Париж и други места по света. В тези трудни времена ЕС потвърди ангажимента си към региона, като включи Западните Балкани в Плана за възстановяване на Европа.

"Съвсем за кратко в рамките на лидерската среща през май ЕС мобилизира за шестте страни повече от 3,3 млрд. евро за борбата с коронавирус и за възстановяване на региона. Същото направи България. Буквално за седмици пренастроихме цялата си програма за помощ за развитие, за да подпомогнем нашите приятели от Западните Балкани като изпратихме хуманитарна помощ, предпазни материали, медицински средства и помогнахме на хиляди граждани на съседните страни да се завърнат и от чужбина по родните си места", припомни вицепремиерът.

"Радвам се, че въпреки тежката за всички ситуация, свързана с пандемията, причинена от коронавирус, успяхме да организираме, макар и не както беше планирано първоначалното, тази среща на външните министри при първото по рода си съвместно председателство на Берлинския процес за Западни Балкани. В това съпредседателство има много символика не само защото е първото съпредседателство, а защото едната държава е член на ЕС, а другата е страна-кандидат и за първи път председателството се поема от страни от региона. България разглежда Берлинския процес като инструмент, допринасящ за запазване на динамиката на европейската интеграция на страните от Западните Балкани и тяхното приближаване към европейските ценности", отбеляза още тя.

„Трябва да се придържаме към рамката и инструментите на Договора с Република България.

Вярваме, че преговорният процес не е само бюрокрация. Нашият фокус е да продължим да зачитаме Договора и неговите инструменти“, заяви македонският външен министър Буяр Османи.

„Да оставим на историците изясняването на историческия процес, но и да зачитаме правото на самоопределение. Само така ще направим необходимите стъпки към разрешаване на проблемите“, добави той.

Османи благодари на Германия за инициативата и отговорността в усилията за провеждане на междуправителствената конференция, на която трябва да се вземе решение дали СР Македония ще започне преговори за ЕС.

„България трябва да остане посветена на дневния ред за евроинтеграцията на Западните Балкани. Вярвам, че имаме съвместно бъдеще и че ще намерим начин за разрешаване на разногласията“, каза македонският външен министър.

България и СР Македония трябва да изгладят своите противоречия или процесът на разширяване няма да може да продължи напред. Това заяви германският външен министър Хайко Маас.

„Ако държава-членка има проблеми с държава-кандидат за членство като Северна Македония или Албания, тя трябва да пристъпи към изглаждане на тези отношения“, посочи ръководителят на германската външна политика.

„Ние разговаряме с България за съществуващия проблем. България и РС Македония трябва да изгладят съществуващите противоречия. В противен случай процесът на присъединяване и разширяване няма да може да продължи напред“, категоричен е Хайко Маас.

Османи и Захариева разговаряха след като в петък България уведоми Европейската комисия, че не може да подкрепи преговорната рамка за Република Северна Македония, тъй като тя не гарантира защита на интересите на България.

В основата на позицията на България за преговорите за еврочленство на Скопие стои искането за изпълнение на Договора и рамковата позиция на парламента от 2019 година, която поставя като условия Скопие да преустанови претенциите за признаване на т.нар. „македонско малцинство" у нас, да се използва фразата „официален език на Република Северна Македония", което не може да се разглежда като признание от българска страна за съществуването на т.нар. „македонски език", да бъде прието, че "Северна Македония" се отнася към държавата, а не географския регион, част от който е в България.