Почитаме свети Спиридон

 

На 12 Декември православната църква чества свети Спиридон, епископ Тримитунтски, чудотворец. Той бил един от великите светители и чудотворци на IV век. Родил се на остров Кипър от прости родители и сам, бил винаги прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот. От детинство бил овчар.

Като станал пълнолетен, той се оженил, но скоро овдовял и започнал да употребява целия си имот за помагане на ближните, които обичал искрено, както заповядал Господ: хранел бедни и сираци, приемал радушно странници. Господ му помагал в неговите добри дела, като му дарувал сила по чудесен начин да изцерява болните. В царуването на император Константин Спиридон бил поставен епископ в гр. Тримитунт, на остров Кипър.

Скоро Спиридон се прославил с чудотворната си дарба. Постоянно при него идвали болни за помощ и изцерение; царете му оказвали почит, но всичко това не подействало върху смиреното сърце на светителя. Той знаел, че земната слава е нищожна. Да угоди на Бога било винаги негова единствена грижа.

И в епископския си сан той запазил своите прости обичаи: избягвал всякакъв разкош, продължавал да се занимава със земеделие и сам заедно с жътварите жънел своите ниви; във всяко време бил достъпен за бедните, като употребявал за подпомагане всичко, което имал – давал помощи и съвети, поучавал с прости думи, пълни с любов и божествена мъдрост. Всички нещастни отивали при св. епископ с твърда надежда, че непременно ще намерят у него съчувствие и помощ.

Просветен от Св. Дух, Спиридон узнавал тайните помисли и прегрешения на хората. Такава прозорливост му помагала да поучава чрез чувства на любов и милосърдие към ближните.

Прославен чрез много чудеса, които били знакове на проявената към него Божия милост, св. Спиридон остарял. Веднъж като жънел своята нива, почувствал се недобре и казал на жътварите, че му е дошло времето да замине при Господа.

След няколко дни, като дал съвети на окръжаващите го да обичат Бога и ближния, той предал Богу чистата си душа около 350 г. Погребали го в Тримитунт. На гроба му, към който вярващите пристъпвали с благоговение, се извършвали много чудеса. Светите му мощи били пренесени в Цариград към средата на VII век, а към времето на турското завоевание на Цариград те били пренесени в Керкира (остров Корфу), където са запазени и досега в нетление.

Народът разказва, че св. Спиридон бил кондурджия (обущар), затова и до днес работещите в обувната промишленост и обущарите почитат деня му. Празнуват също и други занаяти – шивачи, абаджии, бакърджии, дюлгери. Разбира се, като спомен от разказите за него особена почит му оказват керемидарите и тухларите. Приема се и като покровител на конете и едрия добитък. Празнуват и козарите.

Култът на този светец е най-разпространен в Южна и Югоизточна България. Той особено е популярен сред християнското население на Родопите и в района на Благоевград.

Денят се празнува срещу рани, порязване, обриви и пъпки(струпки), екземи. Народът вярва, че св.Спиридон е лечителят на тези болести и в негова чест се месят колачи – питки, кравайчета, които се раздават на съседи и роднини с пожеланието светецът да прогони болестта далеч от дома. Не само болести лекувал, но и при суша дъжд измолвал, при киша спирал валежа, поради което го почитали и бедни, и богати.

Там, където го имат за покровител на конете, жените раздават рано сутринта обреден хляб за здравето на животните.

Не се работи женска работа. Не се шие. Ако се убоде жената на този ден, раната няма да зарасне лесно. Не се рони царевица, не се варят зърнени храни (леща, боб, грах и др.) да не излизат пъпки по тялото.

Спиридон(духовен дар) Спиро, Спиридонка, Дарина, Дариела, Дария, Дариела, Даринка, Дарко, Дари.