Иван Петрински за ФАКТИ: Изключителна грешка е остров “Свети Кирил” да бъде предаден на Община Созопол

“Имаме пред себе си примера на остров “Св. Анастасия” в Бургаския залив. Той е предаден за употреба от общината в Бургас и виждаме какво се прави там. Това е едно симпатично островче, там практически няма археологически останки, няма данни да се работи археологически. Виждаме какво може да направи общината в Бургас. Нейните способности, възможности, са много бледи. Ще направим едно хотелче, едно ресторантче, ще купим ново корабче, с което да карат до там някакви туристи - общо взето е това. Бледо”.

Така археологът Иван Петрински коментира пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ възможността за прехвърлянето на собствеността върху остров “Св. Кирил” на Община Созопол, което беше направено като заявка от служебния министър на културата проф. Велислав Минеков.

Петрински е ръководил проучвания на съседните созополски острови “Св. Иван” и “Св. Петър”, а също и на остров “Св. Кирик”, който той настоява да бъде наричан със старото му име - “Св. Кирил”.

Той изрази несъгласие с тезата, че о. “Св. Кирил” е сърцето на Аполония. “Археомагнитните изследвания на “Св. Иван” показаха данни, че вероятно т.нар. Храм на Аполон е точно на о. “Св. Иван”, а не на о. “Св. Кирил”. На “Св. Кирил” няма място да се развие - 1/3 от острова са насипи, съвсем съвременни. През 30-те и 40-те години островът е насипван и между една трета и близо до половината от острова са съвременни насипи, за да може там да се разположи военноморската база. Там място за светилище на Аполон и прочие няма. Няма място да се развие”, обясни той.

На въпроса от какво се притеснява при прехвърляне на собствеността на “Св. Кирил” към Община Созопол, той отговори: “Общините нямат възможност, нямат капацитет, за да усвоят островите. Законодателят ненапразно е предвидил шестте острова, които България има в Черно море, да бъдат изключителна държавна собственост. Той е имал нещо предвид. Нашият законодател не е глупав. Два от островите нямат никаква възможност за използване - “Св. Тодор”, който е много неизвестен остров, той е една скала, и “Св. Тома”, наречен още Змийския остров. Тези два острова ги изключваме - единият е много малък, а другият е част от природен резерват “Ропотамо”. С голямо усилие екипът ни преди 20-тина години успяхме - много усилия бяха положени тогава, имахме и съдействието на Националния исторически музей, да бъдат обявени за археологически резерват - със съответните ограничения, островите “Св. Иван” и “Св. Петър”. Те са запазени през вековете само защото през последните 100 години са били военна зона. Ограничаването, контролирането на потока от посетители спаси островите, след като те престанаха да бъдат военна зона. Там нищо друго не може да се промени, те ще бъдат проучвани, експонирани. Проблемите на тези два острова са други.

“Св. Кирил”, който е съединен с полуостров Столец с една 50-тина метрова дига, и острова “Св. Анастасия” са проблемни от гледна точка на това, че там няма основание да им се предвиди особена защита, макар че “Св. Кирил” е част от резервата “Созопол” - тоест там не може да се строи безконтролно. Този остров е резерват - още по-високо ниво от паметник на културата, и при това от национално значение.

Относно предаването му на общината - съжалявам, че имам толкова ниско мнение за общините, но те нямат капацитет да развият острова. Ние имаме 2-3-4 острова, които бихме могли да развием, да превърнем в изключителна атракция, в място за нещо изключително като дейност. Общините не могат това - вижте Община Бургас”.

“На острова има над 39 постройки. Те могат да бъдат използвани като център за развитие на науката, като център с европейско значение. Общината не може да направи това. На нея не ѝ хрумва това. Общината ще направи хотелче, ще сложи две маси за ресторант, три маси за кафене. Това може общината. Затова е изключителна грешка островът да ѝ бъде предаден”, категоричен беше Петрински.

В края на разговора той говори за начина, по който се управлява археологията у нас. “На хората, които управляват съвременната българска археология - не говоря за онези амбициозни, нахъсани млади колеги, каквито сме били и ние, не им пука. Те имат други цели. Откакто те са в археологията, археологията се превърна в една продажна наука. Те са в археологията, за да постигат някакви собствени цели - не научни, а други. Така че им е все тая - важното е да ги канят, да има приход. Не казвам, че всички са така, но значителна част от тези управленци на археологията, управленци на наука, са от този вид. Все едно им е”, завърши Иван Петрински.

Целия разговор можете да изгледате във видеото: