Петков пред "Гардиън": Служебен кабинет ще върне "Газпром"

Кирил Петков се опасява, че България ще се превърне в „мека държава“ по отношение на Русия след падането на правителството му при успешния вот на недоверие в сряда. Премиерът, който в понеделник ще подаде оставка, даде интервю за британския „Гардиън“ и в него изрази притеснения, че страната ни отново ще се обърне към „Газпром“ и че проевропейският ѝ глас ще затихне в Брюксел.

„Предстоят трудни дни. Борим се здраво, за да останем от правилната страна на историята“, каза Петков пред „Гардиън“ в интервю, проведено преди вота на недоверие. Той отчете два проблема, които са свалили кабинета му от власт – корупционните интереси и проруското влияние в България. Според него те са „обединили силите си“ срещу правителството.

„Ние изненадахме всички в Европа, изненадахме и Русия с нашите силни политики“, заяви той и добави, че сега България рискува да се зъвърне към „традиционната си роля на мека държава“ по отношение на критиките към Москва.

Петков определи темата за Северна Македония като „димна завеса“, която опозицията е използвала, за да свали кабинета му. Той се плаши и от евентуална „драстична промяна“ на подкрепата на България за Украйна. "Страхувам се, че България ще стане много по-плаха, мека държава по отношение на реториката срещу войната и че част от нашия износ (б.а. - на помощи) за Полша ще бъде рязко намален", каза той, но от думите му не стана ясно дали говори за оръжия или друга помощ.

Официално страната ни не праща военна подкрепа на Киев, ако изключим ремонта на украинска техника в наши заводи. Наскоро Украйна отново поиска оръжие от България, но парламентът вече бе взел решение да не се праща пряко към нападнатата от Русия страна.

"Опасявам се, че твърдата позиция на ниво Европейска комисия и Европейски съвет ще се превърне в много повече предпазна мярка, отколкото в силен глас срещу Русия“, заяви още Петков.

Тази промяна в политиката не е сигурна, тъй като по-голямата част от коалицията му изрази подкрепа за предоставянето на оръжия и друга военно-техническа подкрепа за Украйна. Но Петков заяви, че едно временно (б.а. - служебно) правителство може бързо да сключи пак сделка с „Газпром“, при която България ще се съгласи да открие сметка в рубли в „Газпромбанк“ - с цел плащане за руското синьо гориво - и ще бъде по-внимателна в противопоставянето си на войната. Припомняме, че Кремъл спря износа на газ към България в края на април, тъй като кабинетът отказа да се съгласи със схемата на Владимир Путин за плащането в руска валута.

"Русия наистина иска да свали това правителство, защото така ще покаже, че ако не играеш с нея, правителствата падат", каза той. "Това ще бъде чудесен пример за това как стратегията за диверсификация на газа не работи. А един не толкова силен глас срещу тях по отношение на санкциите и подкрепата за украинците е нещо, което те биха предпочели".

Петков оглави делегация, която замина за Киев за среща с украинския президент Володимир Зеленски в края на април. Там той издейства сделка за ремонт на украинските тежки оръжия на фона на вътрешната опозиция срещу директните доставки за Украйна. Петков се прицели и в Кремъл, като в един момент се договори със съседните Северна Македония и Черна гора да блокират полета на външния министър Сергей Лавров до съседна Сърбия, което го принуди да отмени посещението, припомня „Гардиън“.

„Това беше лесно решение. Реших, че той няма да лети“, отбеляза Петков.

Премиерът влезе в остър конфликт с президента Румен Радев през последните седмици – най-вече заради т.нар. „френско предложение“ за вдигане на ветото над Северна Македония за присъединяването ѝ към ЕС. Държавният глава заяви, че Министерски съвет не трябва да се крие зад парламента, но Петков отстоява позицията си именно Народното събрание да взема всички решения по въпросите за РСМ. Конфликт между двамата имаше и заради опитите на премиера да привлече още независими депутати, които да подкрепят властта, а Радев каза, че „парламентът не е тържище“.

Пред „Гардиън“ Петков отбеляза, че Радев е бил „много против“ доставката на оръжия за Украйна, докато „ние бяхме много за“. Премиерът припомни, че 20% от българите подкрепят Русия във войната, а други 60% не искат да заемат твърда позиция.

„Може би президентът гледа на популистките възгледи. Личните му възгледи може би съвпадат с тях и той не вижда същия стремеж, какъвто имаме ние, да дадем лидерство по тези теми и да бъдем единодушни с европейските партньори, да бъдем възможно най-силен съюзник в НАТО", каза Петков.

Той заяви, че няколкодневните масови протести показват, че на улицата има силна подкрепа за неговото правителство. Но в залите на властта, добавя премиерът, войната допълнително е поляризирала партиите.

"Войната всъщност показа много ясно кой на коя страна е", каза той. "Но за съжаление на правителството, тя създаде все по-голяма нестабилност, защото трябва да се вземат трудни решения“.