Иван Костов: Приличието напусна политическата сцена

„Националното ръководство и водачите на листи от ДСБ се събрахме след изборите и с много голямо мнозинство номинирахме Радан Кънев за председател на ДСБ. Сега от името на всички, участвали в номинацията, предлагам на Националното събрание да го избере за водач на нашата партия. Той има качества, които обещават да се превърне в такъв“. Това заяви лидерът на ДСБ в оставка Иван Костов, който заяви намерението си да се оттегли веднага след неуспешните за партията избори на 12 май, когато тя не можа да прескочи 4-процентата бариера.

Иван Костов изнесе доклад пред 11-ото Национално събрание на ДСБ, като коментира актуалната политическа безизходица, гражданските протести, състоянието на ДСБ и други ключови проблеми, стоящи пред страната. Предлагаме го на вниманието на читателите.

 

Обстоятелствата

Независимо и дори преди поставянето на вътрешните проблеми на ДСБ трябва да направим усилия да се ориентираме в напрегнатата обстановка в страната. Изборите, новата законодателна и изпълнителна власт досега не успяват да решат задачата да изведат страната от  политическата криза. 

След последните избори, за първи път в историята на новата ни демокрация повече от половината от българските граждани останаха непредставени в парламента. По-важното е, че непредставени са най-активните, най-образованите, произвеждащите огромната част от доходите българи, работодателите. Тези хора настояват да бъдат чути, не позволяват да ги лъжат, изискват почтеност и ефективност от политиците, които издържат с плащаните от тях данъци. Арогантните назначения на Станишев и Доган и непрекъснатите скандали на Сидеров и Борисов сринаха авторитета на властта до опасно за страната равнище.

Свидетели сме на такава криза на властта, която е невъзможна в демократична страна. Самата тази криза показва каква е властта. Отсъства публичен диалог. Има пълно разминаване между интересите и очакванията на гражданите и користните цели на политиците. БСП, ДПС, Атака и ГЕРБ, са колкото далеч от нуждите и исканията на хората, толкова - близки помежду си като поведение в управление и в опозиция.

Този драматичен конфликт пълни улиците и площадите вече 10 дни. Никой в изпълнителната и законодателната власт не може да даде отговор на проблемите на хората. Нито една от 4 парламентарни партии не може да посочи решение на кризата. Всичките са еднакво неспособни да управляват. Днес едни ги е страх да управляват, други ги е страх дори да са опозиция.

Демокрацията е признаване на различията и на тази основа диалог, дебат, сблъсък на позиции и изработване на управленски решения. У нас в няма политически диалог. Той е  подменен със скандали. Последните остатъци на приличие, на което бяхме стожери напусна българската политическа сцена. Всички парламентарни партии представляват чужди на гражданите, а и на България интереси и затова нагонът им преследва само властта.

Това обяснява реваншизма на СС и Доган и шокиращо нелепите обвинения на ББ за готвено в ареста негово убийство. Виждаме и чуваме само давещи се като глутници политици. Но те няма какво друго да правят, не могат да се държат почтено и въобще не ги интересува как се управлява и как се опонира по демократичен начин. 

Всичко това е резултат от дългогодишните опити на ДС чрез политическо и медийно инженерство да отстрани знаещите, можещите и критичните хора извън процеса на взимане на политически решения. На 13 май, изглеждаше, че тези опити успяха. На 14 юни стана ясно, че това е заблуда. Хората не приемат ДС и създадената от нея организирана престъпност да са начело на държавата. Днес те са пред правителството и парламента и показват непримиримост. От 10 дни техният глас е над всичко – ехти в медиите, на площадите, над всяко нелегитимно и съмнително решение управляващите.

Политическа оценка и прогноза

Нека трезво като политици да оценим случващото се. Какви са политическите възможности на уличните протести? Можаха да свалят Борисов. Могат да свалят днешното правителство, да изгонят парламента. През февруари ГЕРБ, БСП и ДПС категорично изиграха протестиращите, като пратиха обществото на избори и окупираха цялото политическо пространство - и това на управляващите, и това на опозицията. Утре уличните протести могат да върнат ББ на власт. В другиден могат да го свалят отново заради управленската му безпомощност и вредност. Затворени в тези алтернативи протестите показват, че сме в политическа безизходица.

Какво не могат уличните протести. Не могат да произведат нито едно конкретно политическо решение, на който и да е проблем на гражданите; не могат да променят политическата система в страната; не могат да изведат българите от икономическата и социалната кризи. Всяко очакване и натоварване на улицата да решава конкретни политически и управленски проблеми ще завърши с провал за протестиращите и победа на мафията.

Политическите решения изискват професионализъм, посвещаване на общото благо, способност да се печели доверие и да се носи отговорност. Протестиращите са граждани, а не политици. Обществото е в политически капан, защото всяка негова криза в условия на демокрация се решава с избори. Промяната на Изборния кодекс няма да попречи да бъдат избрани днешните парламентаристи, за да управляват отново.

Да си дадем сметка какво може са очакваме от политиците в парламента и правителството. След провала на тройната коалиция дойде и провала на ГЕРБ в управлението на страната. И двата екипа показаха пълна неспособност да решат, който и да е от въпросите „за хляба“. Със „зрелището“ особено ББ и ЦЦ се справяха по-сръчно.

Сега връщането на политиците от тройната коалиция и провалите още в първите им стъпки дестабилизираха политически  страната. Това ще се задълбочава независимо от продължителността на мандата на тяхното управление. Вече сме в период, в който можем да очакваме ескалиране на политическите рискове в нова правителствена и парламентарна криза.

Наблюдателите казват, че не протестират бедни хора. Сигурен съм, че ако политическата нестабилност продължи и ескалира в нова криза, това така ще разбие българската икономика и социални защитни мрежи, че протестиращите днес ще понесат основните щети от катастрофата. След определен срок политическата криза ще предизвика икономическа, финансова и банкова криза в страната. Убеден съм, че протестиращите усещат тези опасности. Усещат, че трябва да се спасява не енергетиката, БДЖ, пенсиите, и ББ от убийство в ареста. Трябва да се спасява българското общество и държава.   

Корените на политическата дестабилизация?

На първо място в спряната модернизация на страната. Но регресът в политическата, социалната и икономическата системи на България се дължи не само на неспособността на управляващите да намерят решения на проблемите от страна. Дължи се, според мен основно, на нежеланието на значителна част от българското общество да промени начина си на живот в положителна, в европейска посока.

Дори тези, които станаха собственици на земи и други имоти, и получават от това сериозни доходи, не станаха двигател на промените, и дори не ги защитават. Това разколебава всеки компетентен управляващ да вземе и реализира непопулярни антикризисни решения. У нас изтезават реформаторите. Ние точно заради реформите събрахме ненавистта и злобата на посткомунистическото ни обществото. … Парализиращият управлението страх идва от съпротивата на това общество на западноевропейската модернизация на България. 

На второ място следва да си дадем сметка, защо у нас „мафията си има държава“? Защото представителната партийна система на страната не е демократична, а олигархична. Всички днешните ръководства на управляващите и опозиционната партии не само са свързани, те са част от мафията, сред тях са олигарсите. Тяхното политическо поведение отговаря на природата им. То е съвсем просто: „Ти си на власт, аз викам, че крадеш и рекетираш, после аз крада и рекетирам – ти викаш“. За мен тези всичките са наши врагове. Те не са политически опоненти в демократична страна. Затова цялата съпротивителна енергия на ДСБ трябва да бъде насочена срещу тях и да не се разсейва по цели извън тези партийни ръководства. 

Наш противник не са техните партийни кариеристи, не са рекетираните банкери и предприемачи. Наш противник не са дори монополистите, а политиците, които им позволяват да злоупотребяват с господстващото си положение. Тези, които позволиха злоупотребите на монополистите и съдействаха страната ни да бъде мафиотизирана, си имат имена. Това са Сакскобургготски, Доган, Първанов, Станишев, Борисов и Цветанов. По отношение на зловещата роля, която играят в грозния политически театър, няма никакво значение дали са аристократи или доносници, комунистическа номенклатура или мутри, турци или българи.

На трето място проблемите в нашата страна се задълбочават от пълната незаинтересованост и от там неадекватност на европейските и атлантически лидери. ЕНП атакуват Станишев и не искат да видят истинското лице на ББ. ПЕС атакуват ББ и не искат да си дадат сметка колко зловеща роля е изиграл, а и сега играе СС. Г-н Барозу казал на парламентарните партии да се разберат помежду си. Та те са се разбрали и от това произтичат нашите беди: преди бяха едните, след това дойдоха другите, след това пак първите и така ще се сменят като Путин и Медведев. Кой мисли, че тези последните двама са нещо различно? 

Четвърто, извънпарламентарните партии не се държат като алтернатива на политическото статукво. Предстоящите избори във Варна показват, че едни застават зад БСП, други зад ГЕРБ. Те просто се присламчиха към по познатата им част на варненската олигархия. ДСБ прави изключение и затова нашето общинско ръководство заслужава да бъде приветствано. То избра да подкрепи единствения кандидат извън варненското статукво г-н Чавдар Трифонов.

Оставка на председателя на ДСБ и Националното ръководство

Ние се провалихме на изборите. Значителна част от нашите привърженици загубиха своята мотивация. Недоверието във възможностите ни да ги представляваме обхвана периферията на избирателите на партията. Неуспяхме в опитите си да обединим тези десни, които си дават сметкане само какво са БСП и Доган, но и какво са ББ и ЦЦ, какво е ГЕРБ.

Всичко това са ясни признаци, че сме следвали погрешен политически път, че сме се изолирали по недопустим начин, че сме се отдалечили от десните избиратели, че нашите послания не стигат до тях и, че дори когато стигнат до тях не ние сме убедителните защитници на тези свои позиции. Това, че сме партията, чиито политически позиции са най-често присвоявани от парламентарно представените партии, не е комплимент за нас, а признак на нашата слабост.

Нашите програмни документи отпреди 9-10 години вече се скандират като лозунги от най-активната част на българското общество. Протестиращите виждат мафиотизирането на българската политика, виждат зад фасадата на българската демокрация грозното лице на олигархичната власт. Това не увеличава доверието в ДСБ.

„Защо им дадохте властта?“ - ме питат по улицата. Първо отговарях вие така гласувахте. Но вече се питам защо са толкова настойчиви хората и търся вината в себе си. Може би наистина имам лична вина, защото не съм спрял мафията. Защо тя е на власт?

Защото не ни достигнаха сили, умения и енергия, дори специални знания как да противодействаме. Може да сме добри в политиката и в управлението на държавата, в уменията да отстояваме и умножаваме общото благо. Докато се доказвахме на това поле, загубихме друга битка, с друг противник, водена с неполитически и недемократични средства.

Давахме си сметка, че сме много слаби на този фронт и затова възлагахме големи надежди на членството на България в НАТО и ЕС. Те не се оправдаха. Напротив,  определението на Рузвелт за Сомоса, „нашия негодник“ се оказа универсално за евроатлантическия свят. Отделни политически формации и правителства в НАТО и ЕС, подкрепят своите негодници в нашата страна, без да ги интересуват последствията върху нашия живот.

Ще бъде напълно погрешно да се споделят илюзии за помощ отвън, докато западните лидери не спрат да третират политически ново присъединените страни като дошли от третия свят. Ние идваме от втория, от комунистическия свят. И не е умно първо да бъдем пращани в третия, за да се присъединим накрая към първия.

Трудната задача на ДСБ на всички български демократи е заедно с истинските демократи в новоприсъединените страни да променят отношението на Запада към нашата вътрешнополитическа реалност. Моето дълбоко убеждение е, че нашите партньори нямат политически код, с който да дешифрират случващото се у нас.     

Националното ръководство и аз самият сме категорично убедени, че трябва да подадем оставка. Грешките, слабостите и заблудите досега са преди всичко моя отговорност. Тази отговорност не трябва да тежи в бъдеще на ДСБ и новото ни ръководство. Това е моето окончателно не само политическо, но и лично решение. Вие трябва да имате свой нов хоризонт за политически действия, да имате възможност за нови решения, да потърсите правилния път към доверието на избирателите.

Предишната десница се разпадна преди изборите от собствената си слабост и от слабост към парите на ББ и ЦЦ. Протестите на хората, новите възможности за формиране на истинска демократична и непримирима към мафията и олигархията реформаторска десница е предизвикателство към ново ръководство на ДСБ, с нова енергия, напълно отдадени на каузата и способни да понесат тежката отговорност.

Политическата дестабилизация на страната няма да бъде преодоляна докато не се създаде  десен реформаторски блок. Той трябва да отвоюва властта от мафията и да я върне на гражданите. Истинската реформаторска десница трябва да върне високите европейски критерии за многопартийна демокрация и почтено служене на хората. И да ги постави  пред искащите да се очистят от мафията партии.

Политическото решение за ДСБ

Националното ръководство и водачите на листи от ДСБ се събрахме след изборите и с много голямо мнозинство номинирахме Радан Кънев за председател на ДСБ. Сега от името на всички, участвали в номинацията предлагам на Националното събрание да го избере за водач на нашата партия. Той има качества, които обещават да се превърне в такъв. Нека не забравяме, че една част от лидера се събужда в него самия, но с другата го даряват хората със своето доверие и подкрепа.

Какво да се прави ще реши нашето ново ръководство на ДСБ. Ние, говоря от името на напускащите ръководството членове, му даваме своето доверие. Ще го подкрепяме с опита и уменията, които имаме.  Ще му помагаме тогава, когато поиска съвет и помощ и няма да се намесваме в делата му, без негово желание и инициатива. ДСБ ще има истинско, а не поставено ръководство.

Голямото ни преимущество в сегашния политически хаос е, че в нашата партия сме архитектите на българската демокрация и пазарна икономика. Нямахме сили и умения да изградим мечтаната европейска демокрация и конкурентна икономика по нашите проекти и планове. Това, което виждаме сега в отечеството ни, не е  нашата „синя идея“.

Не можахме да сбъднем мечтите си и днес ги завещаваме на новото поколение лидери на ДСБ с вярата, че ще ги постигнат. Ще ги постигнат само ако следват неотстъпно своя път, ако правят нещата по своя неповторим начин. Ние очакваме от тях да бъдат себе си.