Нека творим добро (не само) по Рождество!

Полагащото се на 24 декември богослужение за Бъдни вечер в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" ще бъде оглавено от Негово светейшество българския патриарх Неофит. То ще започне в 18.00 ч.

Словото, след като припомня евангелския разказ за раждането на младенеца Христос и новата заповед, която Спасителят ни завещава "да любите един другиго", завършва с думите: "Срещата ни с Господа съгрява душите ни и ни обогатява с възвишени чувства и стремления. Затова нека разгорим още по-силно пламъка на нашата православна вяра и любовта си към родната ни Света църква. Да се трудим усърдно с дела на добротворство и благоволение между хората. Да проявяваме повече обич, състрадание и милосърдие към нашите ближни, които са в нищета, болест и скърби. Да изпълним християнския си дълг към тях, да облекчим съдбата им, за да бъде рождественската ни радост пълна. Отечески благопожелавам на възлюбените чеда на Светата ни църква в родината и извън нея здраве и дългоденствие, радост в Иисуса Христа, благопреуспяване в живота и душевно спасение".

ххх

На 24 декември отбелязваме Бъдни вечер. Това е един от най-важните семейни празници, както и денят преди раждането на Христос. Наричаме я още Суха Коледа, Малка Коледа, Крачун, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка.

На Бъдни вечер приключват и четиридесетдневните коледни пости, които са започнали на 15 ноември. Според някои народни вярвания Богородица е родила Христос на Бъдни вечер, но съобщила за това на следващия ден.

На трапезата на Бъдни вечер се събира цялото семейство. Според обичая тя винаги се подрежда около огнището.

Ястията задължително трябва да са постни и според повечето вярвания – нечетно число. Бройката им е 7 - колкото са дните на седмицата, или 9 - колкото трае бременността на жените. Има райони в България, където на празничната маса се поставят 11 или 12 ястия - колкото са месеците в годината.

Те представляват сърми, варено жито, чушки, мед, баница с тиква, ошав, вино и др. Всяко от ястията на трапезата има важна за българина символика. Обредните хлябове са три вида - посветени на Коледа, на селските занаяти и за коледарите. Те се месят придружени с ритуали и песни. Стопанката на дома произнася молитва, а след това се разчупва питата със сребърната пара.

В някои краища на страната в хляба се пъха и дрян за здраве. Първото парче от питата се оставя на Богородица пред домашната икона. Вярва се, че най-голям късметлия в дома ще е този, на когото се падне парата.

Според обичая никой не трябва да става от масата, докато трае вечерята. Освен това трапезата не се раздига след приключването, за да не избяга късметът. Вярва се, че след това идват починалите, за да похапнат.

Преди да се седне на масата или както е обичаят на земята обаче, вечерята непременно трябва да бъде кадена. Това е обичай, при който най-възрастният мъж или жена в дома прекадява с тамян масата.

След това стопанинът обикаля и всички останали стаи и помещения в дома. Накрая излиза навън и минава през целия двор и обора. Според народното схващане с ритуала на каденето се прогонват злите и нечисти сили от дома.

Празничната атмосфера от Бъдни вечер се преливала в нощната Коледа. Коледарите обикалят домовете и благославят техните стопани. Те обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание.

Това е традицията, която се спазва в трапезата в желанието да се събере семейството, но в нашия променен и противоречив свят дали ще бъдем изпълнени със светли мисли? Да почувстваме едно ново начало като стремеж към доброто - заслужава си.